Яяя......

Даная и златният дъжд

Да, знам, че заглавие „Даная и златният дъжд“ веднага поражда в главите ви представата за немски водопроводчик, който…нали…таковата, обаче не, не ви съветвам да съгрешавате мисловно!

Та сега за Даная.

Баща ѝ бил царят на Аргос. Казвал се Акрисий. Майка ѝ пък била Евридика, щерка на спартанския цар.
Оженили се Акрисий и Евридика, но им се родила само една дъщеря – Даная. Акрисий много страдал, че няма други деца, най-вече син, и отишъл при делфийския оракул. В Делфи платил колкото пари трябвало, дали му касова бележка и треперещ от възбуда застанал пред оракула, който с цялото си нахалство му казал: „Няма да имаш син, но затова пък дъщеря ти ще роди момче, което ще те убие“.

Акрисий се прибрал вкъщи, т.е. в замъка си и веднага заповядал да направят в дворцовото мазе апартамент за дъщеря му. Вярно, стените били облицовани с мед (не пчелен, разбира се), но си било пандиз. Така Даная била изпратена да живее с една прислужница в луксозната изба, като била заключена, а пред вратата денонощно имало стражи – вероятно кастрирани бойци, за да не опрашат Данайчето.

И тогава Зевс изведнъж се заинтригувал от девойката! Може би защото всичко забранено е по-сладко, не знам, но Гръмовержецът си поставил за цел да оплоди пандизчийката. В митовете, разбира се, пише, че Зевс бил пленен от красотата на царската дъщеря, но сами разбирате, че ако е искал, е можел безпрепятствено да я има още преди да я заключат в мазето.

Както и да е, олимпийския бог не ходи просто ей така при земните жени, а се преобразява в нещо си, като никога не повтаря измамния образ – все пак ще го учат децата в училище, така че няма да се излага, я! Та при похождението си при Даная приел образа на златен дъжд. Дебело подчертавам – ЗЛАТЕН ДЪЖД! Говорим за древногръцки бог, така че дъждът буквално е бил златен, а не струя….такова, де… отделена от организма чрез бъбреците течност, която съдържа отпадъчни вещества! Повтарям: гърци – злато. Ясно?

И Даная забременяла и след девет месеца родила сина си Персей. Цар Акрисий чул плач на новородено в мазето, което говори за лоша звукоизолация в замъка, и заповядал веднага да убият прислижницата, която отговаряла за химена на принцесата. След това повикал дъщеря си и я разпитал кой, аджеба, е бащата на това бебе. Тя му обяснила, че е Зевс, но Акрисий не ѝ повярвал, заповядал да я напъхат заедно с бебето в един сандък и да хвърлят тоя контейнер в морето.

Както става в приказките, сандъкът не потънал и се носил по вълните неопределено време, докато не стигнал до бреговете на остров Серифос (тва е един от Цикладските острови) и не знам точно как е станало, но царят на Серифос – Полидект, поискал да се ожени за Даная. Едва ли е лесно да излезеш от сандък и веднага няк’ъв цар да ти поиска ръката, но вероятно речта на младата майка с бебе в ръце е уцелила в десетката:
„Виж ся, аз не съм коя да е! Първо, баща ми е царят на Аргос и второ, това дете ми го направи Зевс, макар че ако ти разкажа как ме оноди, ще ти е трудно да повярваш…“

Както и да е, на Полидект не му се отворил парашута, но Даная заживяла в дома на някакъв местен царедворец и там отгледала Персейчо. За него ще трябва някой път да ви разкажа по-подробно, защото животът му е доста по-интересен от този на неговата мама – все пак именно Персей е убил Горгоната Медуза.

През всичките години, докато момчето растяло, майка му се опитвала да погостува с него в дома на баща си, но Акрисий много добре помнел какво му казал делфийския оракул, затова не разрешил на дъщеря си и внучето да се върнат вкъщи. Обаче знаете, че на който му е писано да се удави, няма да се обеси и когато Персей станал голям мъж и отишъл на олимпийските игри, така силно хвърлил един диск, че го пратил чак в публиката (в която бил и Акрисий) и въпросния диск напрао отрязал на дедо му главата. В общи линии Делфийският оракул много познавал, без майтап.

Цялата тази история за Даная и златния дъжд открай време вдъхновявала художниците, а някои чак се вманиачавали. Тициан, например, нарисувал ЧЕТИРИ картини с маааалки поправки.

Напървата картина в леглото на Даная стои едно амурче и зяпа как златния дъжд се изсипва върху голата кака. Красива картина, но Тициан се усетил, че могат да го баннат за детска порнография и се захванал да рисува втора.

На втората в краката на Даная седи прислужницата ѝ и се опитва да спре златния дъжд с някъф мърляв парцал – демек тя разбира, че това не са само падащи жълтици, а такива оплождащи, а поради липса на противозачатъчни после ще си изгуби главата, както и станало. Гледал после Тициан картината си и пак не останал доволен – видял, че е нарисувал слугинята доста тъмнокожа, а това щяло да предизвика обвинения в расизъм и можело да го пратят в Алкатрас или в Гуантанамо, така че въздъхнал и започнал третата.

В третата е нарисувал прислужницата с повечко дрехи, а и кученцето на Даная се е покрило, защото му писнало да позира. Обаче както и да е покрита слугинята, пак си е мангало-африканка. Въздъхнал Тициан, метнал и това платно в ъгъла и се захванал с четвъртата картина.

Четвъртата я рисувал много бавно, обмисляйки как да не допуска повече политнекоректни грешки, затова крайния резултат го задоволил и той просто отишъл до леглото си, паднал като убит и спал без прекъсване поне една седмица.

Четвъртата картина вече нямало кого да подразни: прислужницата не само, че е покрила добре тъмната си кожа, но даже донякъде е прикрила лицето си със златен поднос, в който смята да събира златния дъжд – усетил се е художника, че няма как да предотврати зачатие с онзи парцал, защото никой не плете презервативи на една кука, а тук си трябва нещо по-стабилно, в случая е избрал златна табла.
Изкуството хич не е лесна работа…

Магдалена Николова

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *