Книги

Да дойдеш на света

Когато четох „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров или по-скоро – когато се опитах да я чета за първи път, почти от самото начало ревнах.
Оставих я. Усетих, че ще изкарам няколко часа само в рев и въобще няма да успея да се съсредоточа в думите, в посланието, в смисъла.
Когато я започнах втория път, написаното отново ме натъжаваше, но този път съумях да остана малко по-хладен, разсъдлив и обран в емоциите, което и допринесе за пълната наслада от думите, сюжета и историята въобще.

Сега чета, почти завърших, нещо друго. Уж подобно, уж същото, но толкова различно.
„Да дойдеш на света“ на Маргарет Мацантини.
История за…не знам за какво – за любовта, за войната, за любовта по време на война, за войната в любовта… За това как се научаваш да мразиш само за една нощ и как се научаваш да обичаш само за един миг – миг като вечност, миг самата вечност.

Искам да вадя и да вадя цитати, отделни фрагменти и цели откъси от тази книга, но съзнавам, че няма как да изкарам, да изолирам есенцията, защото всичко в нея е есенция. Една дълга композиция от свръх наситена, свръх концентрирана чиста енергия.
Буквално – компресиран върху няколкостотин страници живот…и то какъв!

Мацантини е поет, пишеща своите стихове като едни дълги, романистични изречения, прекъсвани от препинателни знаци, сякаш единствено и само, за да успеем да си поемем дъх в паузите преди да продължим да поглъщаме следващата част от тази нейна калорична бомба.

Думите, които използва са вкусни, сочни, опиващи. Понякога са горчиви, понякога са толкова кървави и пропити от мъка, че ти стига само да ги опиташ с върха на езика си, за да ти се повдигне и да ти се сгърчи цялата душа, а понякога само усещаш, някъде ниско долу, в корема, а всъщност в сърцето, бодежа от неизказаното, от онова, което думите ще накарат да звучи патетично и затова по-добре е да бъде само небрежно загатнато, но нищо, нищичко от това не можеш да заобиколиш и да останеш равнодушен.

Все пак, ще изкарам две неща от книгата, които ми направиха такова впечатление, че почти несъзнателно си ги преписах – „Добрият поет те кара да изпитваш глад за любов.“ и
„Животът е дупка, вмъкваща се в друга дупка. И колко странно, изпълва я.“

Велико!! Велика книга!

 

„Да дойдеш на света“ – потърсете я..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *