Яяя......

Да не искаш жена ми

Публикувано

Вчера на гости ни идва един приятел – Павчо. Пием, ядем, смеем се на шашкънии. Котката Ивелина си мие гъзчето (после ще ме целува с таз уста). Жена ми се дупи нещо пред фурната, докато наглежда печеното.

Обута е с клин от ония светлите, дето не оставят много на въображението. Втори път се навежда. Неприятно впечатление ми прави, че моят сътрапезник не проявява и грам интерес към задните части на любимата, дори не се опитва да занича скришом. Как може да не иска да опъне жена ми!? Що за нагъл човек!? Та тя е дълга, стегната на кранче, косъм, дебел като молив (сигурно я подстригват с клещи), лице, 100 пъти по-красиво от тия на рекламите за тампони. Павчо да не е минал на другия бряг или е станал обратен компресор (демек и тъй и тъй)? Не вярвам – той е мъжко момче.

Нора сервира, яде, смее се още малко (с ония зъби, наредени сякаш от очен лекар) и отива да си ляга. Крайно раздразнен, веднага повдигам въпроса:

– Ти що не искаш да нае-таковаш жена ми!?

– Ами, Кольо, много е кльощава – все едно от „Бухенвалд” идва.

– Тоа па… а знаеш ли как се храни – на едно сядане по три порезаници изяжда. Обаче ака един път в седмицата!

– Аде бе!?

– Да, толкоз е проклета.

Тоя жената ще ми обижда – тя е най-хубавата, най-способната… лично дядото на Бог я е замесвал!

– Да де, Кольо, ама е и малко плоска отпред… като хокейна пързалка.

– Глупости… има си цици, просто не се виждат. Ти и Лондон не го виждаш сега, ама си е там – расте, но не старее!

– Тъй де, брат, ама аз по-надарени ги харесвам. И с по-голям мотор… да потъват пръстите, благост да има, а твоята, Кольо…

– Моята какво? Е, има някакви кокали отзад, но има и месо и сланина.

Който каже, че жена ми няма сланина, за мен не е джентълмен! Все пак, ако я хванат канибалите, една рядка чорба най-много да си направят хорицата.

– А по-умна ли е от теб?

– Що ве, Павчо?

– Съобразителният мъж си взима по-умна от него жена, за да върви любовта по-лесно.

– Така е. Нора е интелигентна – има интереси. На мен дай ми мач от английското с бира и тъй мога да изкарам до срещата с Исус. Инак мисълта ми е много бърза – тече като развалено прясно мляко. Абе, всъщност жените избират нас. Моята да е гледала навремето, а не да ми разправя какво тегло теглела с мен. Ай, наздраве за жените!

– Наздраве за жените!

Тъй с Павчо стигнахме до заключението, че съществуват разнородни вкусове, а красиви и грозни жени няма – всекиму неговата е най-хубавата поради чувствата.

***

В тоя живот съм имал две мечти:
1. Да гледам „Рамбо” с дублаж от мъж.
2. С жена ми да се обичаме.

Никола Крумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *