Яяя......

Да осъзнаеш колко си (не)малък в Рим

Бе една безумно гореща септемврийска неделя в Рим. Врабчетата в парк “Рома“ до Колизеума, се бяха струпали на камара около чешмичката и едно подир друго мокреха перушина в хладката вода, без изобщо да се плашат от човеците миещи лицата си и пълнещи своите шишенца.

Гости и граждани на Рим бяха завзели всички покрити със сянка пейки, а тези, които бяха изнемощели от лъчите на жаркото слънце бяха насядали на сянка върху тревата под короните на дърветата.

Един дядо с къси панталонки и високо вдигнати бели чорапи върху сандали, обясняваше на внучетата си, че в следващите няколко дни, времето ще остане все така горещо. Това предвещавали, къпещите се врабчета.

На една от пейките, младеж на около 25 години бе решил да поспи, слушайки музика и релаксирайки на въздух, но конната полиция патрулираща из парка, набързо прекъсна следобедната му дрямка. Разбира се, той изчака конете да се скрият зад първия завой по алеята и отново си полегна, този път вперил поглед в листата над главата си, които дори не помръдваха.

Семейство руснаци се забавляваше искрено, смеейки се с глас на маймунджелъците, които по-малката им дъщеря правеше, позирайки за снимка на фона на Колизеума, който се виждаше през улицата в края на парка.

По същото време, на около 5 километра от там, във Ватикана се прибираше Папа Франциск, който тъкмо се бе завърнал от посещение във Венецуела, като бе използвал момента да посети и родната Аржентина, където можеше да похапне любимият си Чорипан. Най-добрият Чорипан в Аржентина бе този, който се продаваше из улиците на Костанера Сур, която се намираше по пътя между националното и международно летища на Буенос Айрес.

Понякога Франциск толкова жадуваше за Choripan и Pastel de papa (друго традиционно аржентинско ястие), че захвърляше бялата одежда, обуваше едни вехти джинси, надяваше черен каскет и слънчеви очила и отлиташе за няколко дни на неофициално посещение у дома. Напълно инкогнито. Практика, от която често се възползват всички обществени лица, особено от такъв висок ранг.

Разбира се, Хорхе Марио (рожденото име на Папа Франциск) също имаше своите малки тайни. Както той самият често обича да казва на приближените си – “аз съм свещеник, не светец“.

Тази неделя обаче, не бе като всяка друга. Малко след като самолета на Папата бе кацнал в Рим, на път към Ватикана, телефонът на единият от двамата му лични секретари –  Фабиан Леанис – позвъни. Учудване се изписа върху лицето на Фабиан, когато чу гласът в слушалката:

– Бонджорно Фабиан, обажда се Силвио, би ли предал на Хорхе, че трябва спешно да се срещнем. Имам важна информация, която смятам че ще го заинтригува.

Фабиан затвори телефона, погледна Папата и му каза:

– Няма да повярваш кой се обади. Беше Берлускони, звучеше леко развълнувано и каза, че трябва да се види с теб. Имал някаква информация, която ще те заинтригува.

Папата се стремеше да избягва контактите със своя стар приятел, заради всички обвинения в корупция и данъчни измами, които можеха да се отразят негативно върху имиджа на Римокатолическата църква, сега обаче го загриза любопитството и инструктира своя секретар да уреди спешна среща с Берлускони още същата вечер.

– Здравей наборе – обърна се още с влизането Берлускони към роденият в същата година Хорхе Марио – Как беше във Венецуела, имаше ли готини мацки? Чувал съм, че там са едни от най-красивите жени на света, верно ли е? – и му намигна свойски.                                                                              Берлускони обичаше да се шегува и да дразни Папа Франциск, защото знаеше, че той е по-консервативен и това го забавляваше. Пък и си бе такъв по природа.

– Знаеш защо бях там Силвио – въздъхна Папата – не съм заглеждал жените. Имах по-важни задачи, пък и освен това вече не съм на 60. Но ако наистина държиш да знаеш верни ли са слуховете… да, във Венецуела има много красиви жени. Почти толкова красиви, колкото в Аржентина. Млади момченца също… За какво искаше да се срещнем, какво се е случило?

– Обади ми се личната ми гадателка, Теодора Стефанова. Каза, че в края на януари 2019г…. – след което Берлускони се закашля с най-тежката астматична кашлица.

– Какво, какво ще се случи тогава?? – стреснато попита Папата.

– Книга! Филип Захариев ще издава книга. – успя да изкашля Берлускони.

– Шегуваш се!

– Съвсем не, Хорхе. Знаеш много добре откъде получава информация Теодора, и че извънземното Уилсън почти никога не бърка.

– Хммм, това е доста интересно. Бих искал да я прочета. Спомням си как се смях на глупостите му за Пастафарианството и Летящото Спагети Чудовище.

– А не се ли притесняваш, че ако книгата му бъде преведена на италиански, Пастафарианството може да се разрастне и превърне в основна религия на Италия? Все пак, къде има по-добри предпоставки за това, ако не е именно тук, в Меката на пастата?!

Папа Франциск се замисли леко и въздъхна:

– Нее, това няма как да случи. Пък и дълбоко се съмнявам книгата да бъде преведена на италиански. Та той дори не е писател. Кой ще се заинтригува от книгата на някакъв си готвач? – успокои го Папата.

– Ти. Ти Хорхе! – пресече го Берслускони.

След като се прибра във ватиканските си покои, Папа Франциск тихомълком нареди на вторият си приближен секретар, египетския коптски свещеник Йоанис Гаид, спешно да извика стрина Гица, с която веднага да започне уроци по български език, за да прочете лично задаващата се книга.

В един разговор преди години, Берслускони го бе попитал, защо се е кандидатирал за тази толкова отговорна и натоварваща работа. Особено на такава преклонна възраст. Не му ли тежи? Папа Франциск му бе отговорил, че добре осъзнава трудностите които му предстоят, но обожава да пътува. А работата на един Папа е свързана с безбройни пътувания. Точно за това бе толкова влюбен в пътеписите на Филип, които една от икономките на Ватикана му четеше от групата “Пътешествия по света“ във Фейсбук, докато Папата обядваше.

Стрина Гица беше пристигнала в Рим през далечната 1994г, за да работи като гледачка в дома на една италианска старица. След това се залюбила тайно с един от кардиналите на Ватикана, който в последствие я бе уредил на работа в убежището на Римокатолическата църква, за да е близо до него.

Гица не само говореше перфектен италиански, но и бе родом от едно село не далеч от Видин, благодарение на което успяваше да предаде на Папа Франциск пътеписите на Филип съвсем дословно. Папата искрено се забавляваше. Той четеше доста книги и бе заклет фен на Буковски, като из Ватикана се носеха слухове, че е чел романа ‘‘Жени“ четири пъти. Също така лично присъствал на погребението на писателя още като кардинал-йезуит, облечен в черен шлифер и цилиндрова шапка. Това се случило в същата година, в която стрина Гица за първи път бе пристигнала в Рим.

Случайно или не, един друг кардинал на име Дионисий, който отдавна завиждаше на Папа Франциск, но се преструваше на негов верен приятел, бе подслушал целия разговор с Берлускони.

Дионисий също така имаше славата, на един от най-големите клюкари на Ватикана. Останалите кардинали дори му бяха лепнали прякора ‘‘Клюкарката“. Не без причина! Не повече от седмица след ‘‘тайната‘‘ среща между Папа Франциск и Берлускони, из цял Рим се носеха слухове за предстоящата поява на книгата „Да осъзнаеш колко си малък“.

Малки и големи, млади и стари се надпреварваха да учат български език. Кой ходеше на частни уроци, кой дърпаше програми и апликации от интернет, кой купуваше речници и самоучители в диалози… Българската треска бе обхванала Рим като чума.

….Няколко месеца по-късно, когато самият Филип посети Рим, без дори да подозира за случващото се там, остана меко казано шокиран! Изненадата от това, което завари из улиците на вечният град, му дойде малко в повече. Навсякъде забелязваше хора от различни възрастови групи и прослойки на обществото да четат книгата му ‘‘Да осъзнаеш колко си малък“.

Едни го дърпаха за снимка и автограф, други го замеряха с кал и го обиждаха с какви ли не епитети. Крещяха по него- „сааамозванеееец, връщай се в кууухнятаас, къдеето ти е мяяястотооо“ – и всичко това на чист български с италиански акцент, удължавайки всяка първа и последна сричка. Заклеймяващите бяха основно, най-радикално настроените католици, които заставаха твърдо против пастафарианството, както и някои индийски емигранти, не разбрали това, което всъщност се опитваше да каже в книгата си Филип.

Но хора всякакви – “Не можеш да се харесваш на всекиго“ – помисли си Филип и продължи да си хапва поредната порция паста, за която дори не се налагаше да плаща.

Папа Франциск се бе сдобил с книгата чрез внучката на стрина Гица, която ѝ я бе изпратила по пощата. От своя страна, момичето я бе закупило от тук – https://goodlife.bg/product/214?fbclid=IwAR3j8aKptuWfg1Zt3-Anp4VEHnG9CdqJIuMTGch-Vkxt37n02BIHhP__gxs

Как са се сдобили с книгата останалата част от римляни, остава загадка…

Филип Захариев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *