Ше си праЙм кот си искам

Да се завърнеш в бащината къща…

Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне…и да установиш, че всъдержателя на въпросната къща + благоверната му съпруга (която никога не иска да се съгласява с идеите му, но не може да му откаже, ако и той да предложи да се пробват да полетят скачайки от покрива на небостъргач размахвайки ръце като чайки) са обърнали същата с главата надолу, после са я изправили на крака и с рязък саблен удар са я простряли ничком, а след това са я ритали докато спре да мърда. На първо четене е имало и поне едно-две жабешки цамбурвания върху беззащитният обект на агресията им…

– Кво стаа тука ве, дружина!?! Защо половината покъщина е пред портите, а самата къща прилича на бардак улучен от ракета на умерената сирийска опозиция…а, и защо ако Макондо се окаже женско коте и ненадейно роди няма може си намери котенцата в тоя бълвоч??? – питам ги остро с глас, с който обикновено оперира събудена след три хиляди годишен сън египетска мумия.

– Ем, разчиствахме малко – невинно отвръща виновникът за погрома.

– Ма, какво сте разчиствали бе, джанъм? – продължавам да не вярвам на очите си какво е пред вкъщи, особено след като в единият куп, най-отгоре, на най-видното място забелязвам първия си презерватив, незаслужено потънал в забрава преди около 100 години.

Тия са ровили в най-скритите кътчета на този разколачен дом и сигурно са открили и двайсетината броя на отдавна липсващите в правния и перверзен мир вестници „Чук-чук“ и „Секс мираж“, които по спомени бях скатал под бюфета, уж изхвърлен в гаража, но чакащ мебелите от ранния соц да се превърнат в истински антики, та да го продадем за луди пари на някой сбъркан колекционер.

– Спокойно – все така небрежно ми дрънка баща ми – всичко е събрано в строго определен ред и купчини, променуровано, прошнуровано и описано и нищо ценно не е загубено. Нещата, които се ползват постоянно са пренаредени и също така надлежно прибрани…а, да – събрал съм ти всички обувки, платненки, сандали и чехли и сега са подредени както трябва, а не единият ти чепик да е в шкафа, другият при кокошките.

Ясно. Приключих с носенето на обувки, платненки и прочие. Вече нищо няма да бъде открито и обуто. Когато баща ми смени мястото на нещо или просто реши да го прибере, то изчезва като има́нето на Вълчан Войвода и никой никога вече не чува за него…всъщност – само чува. Никога не го вижда обаче.

– Добре, що го прайш ся това? Не ти ли стига, че една машинка за мелене на кайма я търсим вече двайсе години, два термоса от десет, а първото ми кожено яке – ОБЛЕЧЕНО САМО ВЕДНЪЖ, не съм му виждал очите от осми клас!! Не ти ли стига това???

Верно, това яке отдаааавна няма да ми стане, ама ей така, бе – за спомен да си го имам, че го облякох на прощалната си и да го видя още веднъж, па после да гние ако иска! И продължавам:

– Малко ли ти е, че майка ми, ТВОЯТА ЖЕНА, не може да си намери сватбената рокля вече почти педесе години, щото ти си я прибрал – да не се загуби и за поколенията да я запазиш, а сега кой знай къде я дъвчат мишките и се завиват зимно време плъховете да не им е студено?

О, и продължавам:

– А това, че аз всяка есен купувам по шес кила морска сол, уж за киселото зеле, пък ти я завиваш и превиваш в отделна торба и я нахакваш някъде за като му дойде времето и после щом земем зелето и ни сол, ни дявол можем да открием, та всеки път го слагаме с обикновена сол, м? Ти знаеш ли че аз понякога и за зелето се притеснявам да не го хване липсата едва донесено, а, знаеш ли?

Охо, и продължавам:

– Ами я кажи, кажи – къде е първият тостер, който ни подариха, кога бях още първи курс, пък ти го прибра за нов и за по-нататък? КАЖИ, БЕ??
Три ножа, оригинален „Солинген“ изчезнаха безвъзвратно, една музикална кутия, подарък за майка – ВСЕ ТАКА ТВОЯТА ЖЕНА, както споменах преди малко – от мен и брат ми – ТВОИТЕ СИНОВЕ – я няма вече хиляда години, щото ти реши да я скатаеш някъде на сигурно, да не се развали, да не сме я счупили. Е, сигурно е – седи си здрава-здравеничка някъде, сполай ти за грижата!
Пък кранчета, фитинги, душ-батерии, колена и свръзки тряа съм купил шеснайсе милиона. И като протече някъде пак на пожар тичам да купувам, щото всичко е натикано в миши дупки и лисичи бърлоги.

Виках, редях, беснях доде пяна ми излезе на устата, а той по едно време само смръкна с едната ноздра, вече не така невинно и промъца:

– Тоооо… Морскатаааа… Соооол… Излезе вечи тя… Ич да ней има стотина кила, ама изгнил найлона и ся ако речем да я ползваме тряа някоя строителна бригада да викнем да дойдат с хилтито да я разбият…

Честно ви казвам, ако не ми излязат сивите обувки и черните кубинки отнякъде, докато дойде времето на снега да забръска, ще му нарежа всички гащи на тънки ивици и ще украся коледната елха с тях. На върха ѝ ще сложа тенджерата под налягане дето му я взех преди три години, щото силно я пожела нали и аз му я подарих за новата 2015-а година…ама ше я сложа на елхата другия път – нея я търсим от 3-и януари 2016-а…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *