Ше си праЙм кот си искам

Да се завърнеш в бащината къща…

Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне…и да установиш, че всъдержателя на въпросната къща + благоверната му съпруга (която никога не иска да се съгласява с идеите му, но не може да му откаже, ако и той да предложи да се пробват да полетят скачайки от покрива на небостъргач размахвайки ръце като чайки) са обърнали същата с главата надолу, после са я изправили на крака и с рязък саблен удар са я простряли ничком, а след това са я ритали докато спре да мърда. На първо четене е имало и поне едно-две жабешки цамбурвания върху беззащитният обект на агресията им…

– Кво стаа тука, ве!?! Защо половината покъщина е пред портите, а самата къща прилича на бардак улучен от ракета на умерената сирийска опозиция и защо ако Макондо се окаже женско коте и ненадейно роди няма може си намери котенцата в тая вакханалия??? – питам ги остро с глас, с който обикновено оперира събудена след три хиляди годишен сън египетска мумия.
– Ем, разчиствахме малко – невинно отвръща виновника за тоя погром.
– Ма, какво сте разчиствали бе, джанъм? – продължавам да не вярвам на очите си какво е пред вкъщи, особено след като в единият куп, най-отгоре, на най-видното място забелязвам първия си презерватив, незаслужено потънал в забрава преди около 100 години.

Тия са ровили в най-скритите кътчета на този разколачен дом и сигурно са открили и двайсетината броя на отдавна липсващите в правния и перверзен мир вестници „Чук-чук“ и „Секс мираж“, които по спомени бях скатал под бюфета, уж изхвърлен в гаража, но чакащ мебелите от ранния соц да се превърнат в истински антики, та да го продадем за луди пари на някой сбъркан колекционер.

– Спокойно – все така небрежно ми говори баща ми – всичко е събрано в строго определен ред и купчини, променуровано, прошнуровано и описано и нищо ценно не е загубено. Нещата, които се ползват постоянно са пренаредени и също така надлежно прибрани…а, да – събрал съм ти всички обувки, платненки, сандали и чехли и сега са подредени както трябва, а не единият ти чепик да е в шкафа, другият при кокошките.

Ясно. Приключих с носенето на обувки, платненки и прочие. Вече нищо няма да бъде открито и обуто. Когато баща ми смени мястото на нещо или просто реши да го прибере, то изчезва като има́нето на Вълчан Войвода и никой никога вече не чува за него…всъщност – само чува. Никога не го вижда обаче.

– Добре, що го прайш ся това? Не ти ли стига, че една машинка за мелене на кайма я търсим вече двайсе години, два термоса от десет, а първото ми кожено яке – ОБЛЕЧЕНО САМО ВЕДНЪЖ, не съм му виждал очите от осми клас!! Не ти ли стига това???
Верно, това яке отдаааавна няма да ми стане, ама ей така, бе – за спомен да си го имам, че го облякох на прощалната си и да го видя още веднъж, па после да гние ако иска! Малко ли ти е, че майка ми, ТВОЯТА ЖЕНА, не може да си намери сватбената рокля вече почти педесе години, щото ти си я прибрал – да не се загуби и за поколенията да я запазиш, а сега кой знай къде я дъвчат мишките и се завиват зимно време плъховете да не им е студено?
А това, че аз всяка есен купувам по шес кила морска сол, уж за киселото зеле, пък ти я завиваш и превиваш в отделна торба и я нахакваш някъде за като му дойде времето и после щом земем зелето и ни сол, ни дявол можем да открием, та всеки път го слагаме с обикновена сол, м?
Ами я кажи, кажи – къде е първият тостер, който ни подариха, кога бях още първи курс, пък ти го прибра за нов и за по-нататък? КАЖИ, БЕ??
Три ножа, оригинален „Солинген“ изчезнаха безвъзвратно, една музикална кутия, подарък за майка – ТВОЯТА ЖЕНА, както споменах преди малко – от мен и брат ми – ТВОИТЕ СИНОВЕ – я няма вече хиляда години, щото ти реши да я прибереш някъде на сигурно, да не се развали, да не сме я счупили. Е, сигурно си седи здрава-здравеничка някъде, сполай ти за грижата!
Пък кранчета, фитинги, душ-батерии, колена и свръзки тряа съм купил шеснайсе милиона. И като протече някъде пак на пожар тичам да купувам, щото всичко е натикано в миши дупки и лисичи бърлоги.

Виках, редях, беснях доде пяна ми излезе на устата, а той по едно време само смръкна с едната ноздра, вече не така невинно и промъца:
– Тоооо, морската сол излезе. Ич да не е има стотина кила, ама изгнил найлона и ся ако речем да я ползваме тряа някоя строителна бригада да викнем да дойдат с хилтито да я разбият…

Честно ви казвам, ако не ми излязат сивите обувки и черните кубинки отнякъде, докато дойде времето сняг да забръска, ще му нарежа всички гащи на тънки ивици и ще украся коледната елха с тях. На върха ѝ ще сложа тенджерата под налягане дето му я купих преди три години, щото силно я пожела и аз му я подарих за новата 2015-а година…ама ше я сложа другия път – нея я търсим от 3-и януари 2016-а…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *