Ше си праЙм кот си искам

Да се изпикаеш под музикален съпровод

Публикувано

Нека ви кажа, как е в заведенията тип „барче“ например, щом те напъне нуждата…

Пожелаваш да се изпикаеш, щото си се наливал с бира или пък ти се доака, щото си се натъпкал с пица, а е съвсем резонно и да ти се доповръща, ако си прекалил с комбинацията от горните две или други възможни комбинации несъвместими със стомашния ти рефлукс и тогава ти, доколкото е възможно, без да всяваш паника у заобикалящото те народонаселение, достолепно и дискретно се опитваш да се придвижиш до тоалетната, където да извадиш шланг (или каквото имаш там според социалният пол, който изповядваш и в който се въобразяваш), да заголиш дупе или да натикаш мръсни пръстенца в хранопровода си с оглед на това, да изхвърлиш обременяващият те органичен товар през кое да е от биологичните си отвърстия.

Компания в това занимание обикновено ти прави тиха, успокояващо-цамбуркаща музичка, непрекъсвана от реклами на Дегазин или пък Део, който с белия си перчем те приканва да пускаш фиш за 6 от 49 с опция за Втори Тото шанс.

И ти си пикАш или дрискаш или пък дереш котката и бълваш нещо вече един път ядено, като всичко това, заедно или поотделно се случва под съпровода на благото гласче на Енрике Иглесиас…примерно.
Поли Генова – не! Тя е бременна, но основно, защото гласът ѝ е дразнещ, лично мнение. Не бих искал да седя с топло дупе на студената тоалетна чиния, а Геновевова да ми вика – „Дааай ми любовта, дааай ми любовтааа…“ Абе, лично мнение и органично усещане, казах ви.

Така стоят нещата в едно културно място с нормален обществен клозет, всички ще се съгласите предполагам.

Тъй. Нека ви уведомя как е уреден въпроса в един Кауфланд и неговата тоалетна обаче, когато решиш да се изпикаеш.

Дали досега винаги съм нацелвал момента без да има „ШОК И УЖАС“ или пък е някаква нова практика, но влизам аз във въпросното помещение на въпросното заведение, за да източа, както се казва – бойлера, вадя, както се казва – кестермето над писоара, позиционирам го така, че да не си опикавам обувките и тъкмо да пусна струя, даже май бях започнал, и въобще не знам имало ли е някакво музикално оформление до този момент, нямало ли е (то това е идеята – оркестрирането да бъде неангажиращо и дори да не ти прави впечатление кой, за какво пее и за какво се бори), когато рязко се включва дежурната викачка по промоциите, която с гъгнив глас и въпреки това стряскаща тоналност, подходяща за митингите на Третия Райх, тръгва да обяснява на всички – и пикаещи и не пикаещи, включително на мен като част от първата целева група, а и на субекта в кабинката в съседство, който честно казано не ака, ами направо мощно си сере предвид ужасните напъни и звуци, които се чуват от там – тоя цепи фаянсови плочки и санитария най-буквално (това в интерес на истината не ми прави особено впечатление – в кенеф съм, а не на морския бряг и не очаквам да чувсм прибоя, така че нека си дриска както му е готино на душата и задника).

Та тази противна викачка започва да ми обяснява, ама точно над главата ми…горната, досущ като предупреждение за въздушно нападение, следното – „ОВАЖАЕМИ КЛЕЕНТИ, САМО ДНЕС МОЖЕ ДА ЗАКУПИТЕ ОТ МЕСНАТА ВИТРИНА СВИНСКИ ВРАТ НА ЦЕНА ОТ ДВАЙСТРИ ЛЕВА ЗА КИЛОГРАМ, КАКТО И КАШКАВАЛ, САМО СЕГА НА ЦЕНА ОТ ДВАНАЙС ЛЕВА ЗА КИЛОГРАМ!“

Казвам ви – СМРЪТ!
Изтървах си и хуя и посоката му и идеалната пиклива парабола и всичко!

Уединения пич в кабината, сигурен съм се насра, ако и по подразбиране да правеше точно това.
Добре, че междувременно и струята ми беше секнала, щото от шока аз пък щях да се напикая.

БЕ, ВИЕ У РЕД ЛИ СТЕ БЕ???
Как над главата на един кротко опитващ се да се изпикае човек, ще сложите тонколона като за озвучаване на стадион „Васил Левски“ по време на концерт на „Пайнер“ и на всичкото отгоре с диджей с глас достатъчен да разгони майката на всички туристи в Рио де Жанейро, когато им е ежегодния карнавал!?
Топките ми се свиха и от съвсем приличната големина на Силистренска едра кайсия придобиха обема на бонбонки „Тик-так“ бе, олигофрени!

Като изслушах целия репертоар на този Гьобелс на промоциите, опиках докъдето ми стигна силата и останалото количество и отмъстих за всички стресирани преди мен.

А, ако това ми се случи някога отново, ще се облекча на гише „Информация“ – честна дума! И въобще няма да се съобрязавам – пикае ли ми се, ака ли ми се, повдига ли ми се – ако трябва „трифено“, майка! На промоция…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *