Виктория Тинтерова

Дворът

Публикувано

Дворът ни се образуваше от кооперациите на 4 улици. Като правоъгълник. Сградите там, в центъра на София, са строени на калкан. Това значи че са долепени със слепите си стени една до друга. Навремето, преди бомбардировките, всяка сграда си е имала дворче, оградено с тухлена стена, лост за тупане на килими, цветенца. Жените са излизали там да си чистят килимите и да си бърборят. Но бомбите разрушили част от сградите, стените на дворчетата, лостовете за тупане на килими… Когато бях малка един от най-ужасните ми кошмари, който се повтаряше доста често, беше, че бомба е разрушила всички сгради, аз седя сама насред този огромен двор, обградена от пушеци и викам мама, а нея я няма…

През петдесетте години, когато възстановили нашата кооперация /така я наричахме, така наричаме всички сгради в центъра/, не възстановили оградите на малките дворчета и се получил един много голям двор. В него имаше – задната част на църква, къщата на попа, по-надолу детски дом за изоставени деца, имаше една много голяма череша, или поне така ми се струваше тогава…огромни площадки за игра, с една катерушка, на която висяхме надолу с главите, докато лицата ни се напълваха с кръв и заприличвахме на маймунски дупета… висяхме на краката, на една ръка, на един крак, падахме от нея, после пак с ожулените крака отгоре ѝ, да си говорим… Най-гадно беше да паднеш на гърба си и вздухът да ти изскочи. По-гадно дори от това да паднеш на пети сякаш върху хиляди иглички. Имаше трева, липи, кестени, пейки и, разбира се, много нови лостове за тупане на килими.

Веднъж баба си изтупала килима на лоста пред нас, ама не ѝ се качвал до горе, че тежък, пък нямахме асансьор, та го оставила, докато татко си дойде от работа. Тогава не се крадеше твърде. Излязъл вятър, духнал килима и той паднал на земята. Докато баба се тюхкала отгоре, от петия етаж, братовчед ми, тогава на около 6 години и още четирима скучаещи безделници на неговата възраст, се наредили около падналия скъпоценен килим на баба, извадили си чурките и се изпишкали. Защо са го направили, никой не знае. Приключение – да припикаеш килима на Тинтерови, смелост, с която биха могли да се гордеят чак до трети клас! Баба отначало направо онемяла от възмущение, но докато слезе с точилката, те се скрили така съвършено, че до вечерта пет чифта баби и майки не могли никъде да ги намерят. Какво е ставало после, по тъмно, в къщите на тез смелчаци никой не знае. Но на сутринта в пощенската кутия баба намерила бележка, на която пишело: „Другарко Тинтерова, изфинети че фи се испикафми на килима“, подпис – Гошо, Пешо…. Дядо се смял грамовно, а на Тошето, братчеда, му се разминал голям пердах. Дядо дълго пазеше бележката в портофейла си. Изхвърли я, когато вече мастилото съвсем избледня и не се четеше нищо, а листът от много разтваряне и четене се изпокъса съвсем.

А ние и до сега, далеч след като баба, дядо и братовчед ми вече са покойници, когато се провиним нещо вкъщи, се извиняваме така.
„Исфинети че ви се испикахми на килима….“

Ако знаете с колко любов ме изпълва това изречение…
Никак не е малко да си имаш такова едно нещо за патерица.

to be continued….

П.П. Няма да прочетете повече нищо от мен за короната, щаба и генерала….

Виктория Тинтерова

Илюстрация: Славка Денева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *