Ше си праЙм кот си искам

Ден на майстора – Кауфланд, бейби!

Публикувано

Петък е – ден на майстора, малката събота, архивраг на понеделника и…ден за Кауфланд.

След като на всеки десет минути днес, баща ми се е обаждал да допълва списъкът с необходими, малко необходими, не необходими и откровено ненужни простотии, той нарасна дотолкова, че се доближи по обем до територията на Люксембург и съвсем спокойно може да получи личен пощенски код, както и да провокира Путин да го анексира в състава на Руската федерация.

Номерът на баща ми удря номерата на китайката и номерата на Реформаторския блок в земята.
Първо се обажда и започва отдалече да обяснява как, за да не се мори майка ми да ходи до магазина, аз да взема само едни два хляба и една минерална водичка шест до десет литра, пък на него ако му хрумне още нещо, ще ми звънне допълнително, така в по-удобно време за мен.

В по-удобно – друг път!

Нямам идея как го прави, но започна ли да върша нещо от поне средна важност или ако пък шофирам, наближа светофар с камера, полицейски пост или ме гони кълбовидна мълния, то ще звънне тогава и единствено тогава! Бъркам ли си в носа, гледам ли с проточена лига от устата в една точка, приготвил ли съм си лист и химикал, за да записвам – няма да се обади, ако ще лично ангелът ми хранител да е мръднал до село и да му се моли със сълзи на очи да ми звънне баш тогава!

Хляба и водата са ясни. Обаждане да запиша картофи и сирене.

Обаждане за прах за пране – („Да ти изпере майка ти гащите и чорапите, не че нас много ни трябва, знаеш.“ – внушава ми превантивно чувство за вина, ако взема, че реша да мрънкам за честотата на обажданията.)

Хоп – вземи кори за баница. – (Пак за мен са, щото много баница съм ядял напоследък.)

Трак – риба да купиш. – (Тука няма как да е за мен, но въпреки това някак извърта нещата и…)

Зъррррр – подправките са свършили. Черен и червен пипер, къри, мъри, шафран, сушен корен от ирландска коприва, сух овчи крак, еделвайс на прах, мента-глог-валериана – (последното наистина за мен, че да си успокоя нервите.)

И последното до влизането ми в Кауфланд:
„Ми, то в неделя било някакъв голям църковен празник, ве! Вземи нещо да подадем на комшиите за Бог да прости.“

Спирам дотук с поръченията.
В Кауфланд съм и избирам картофи. Светът ще е свършил, новото Сътворение вече ще е преполовило, динозаврите тъкмо ще се пръкват – аз пак ще тъпча картофи в найлонови торбички. Половината ми живот мина край тия картофи в Кауфланд, мама му стара! И една лелка се е надвесила над мен и с близкият си контакт посредством тежко дишане във врата ми, иска да ми подскаже, че съм се заседял доста време над щайгата и ако обичам да се разкарам, щото и тя картофи иска да яде тая вечер.

„К’во ма? Изби ми конденз по тила! Върви да видиш как върви ряпата отсреща и пак ела – ше съм свършил тука.“ – ѝ казвам.
Даже не шукна да протестира – изнесе се с накривена уста като Меглена Кунева от кандидат-депутатска листа.

Внимателно управлявайки количката с картофено количество достатъчно да изхрани десетчленно мексиканско семейство в продължение на две сушави години, с което обаче баща ми ще направи една мусака и няма да стигне да си сипем допълнително, се насочих към млечният щанд. Там минах бързо и експедитивно заради по-силно миришещият на сирене и от сиренето чичо, решил, че банята след дванайсет часа леене на бетон на строежа е нещо което може да почака и ако на някой не му харесва аромата на пръч ял престоял три дни на слънце „Рокфор“, то това е твърде маловажно за пръча.

Пръхтящ в опита си да се отърва от миризмата и умишлено вървейки бързо, почти спринтирайки заради създаващото се по този начин течение и свеж полъх, направих забележка на един, че не – не се намира в Пикадили, както се опитваше да обясни на някой по телефона къде е, и заблуждението му ме обижда лично. Аз в този магазин оставям душата си и се прераждам всяка седмица в петък, той в Пикадили бил!

Тъкмо посягам към последното от списъка, борейки се със самия него и опитвайки се да разубедя въодушевена домакиня, че това не е разгъната градинска шатра и някаква бабка отдясно ме дърпа за ръкава и взема да ми дудне нещо за някакво кисело мляко на промоция. Обръщам се рязко и я питам какво точно очаква от мен да направя с тази информация, а бабето се облещва и започва стреснато да ми се извинява, че ме помислила за мъжа си. Ко, ко каза!?
Ма, как ше ма объркаш с мъжа си ма???

Фрустриран я питам, дали пък не е ексцентрична милиардерка хванала си младо, мускулесто и убийствено красиво гадже, щото друг вариант да ме обърка с мъжът си просто не може да има и само да е посмяла да каже, че не е така! Ще я простра на земята и окото ми няма да мигне! Остана сега и пари за подмладяващи кремове да харча, не ли?
Не било нито едното, нито другото – дядото ѝ бил с яке наподобяващо цвета на моето и затова се объркала. А, ей го къде бил стареца там до яйцата, извинявай мойто момче и т.н.
Без малко да се оттече една баба…

Достатъчно ми беше за тази вечер емоцията – касата, сметката и до следващата седмица Кауфланд мой, любов моя!

Колкото до това, че вече на паркинга проведох телефонен разговор с приятел на тема хемороиди (не аз, не дай Боже – той ги е придобил, за протокола) и това, че хората се допитват до мен относно лечението на такива деликатности – ще го приема за признание на моята висока ерудираност и дълбоки познания в областта на непопулярните и не публично обсъждани теми.

…абе, дали ще ми издържат нервите да се върна набързо в магазина за онова кисело мляко на промоция за което ми говореше бабата!? Може пък да е тъпкано с фибри. Ей тъй – превантивно…против хемороиди…

One thought on “Ден на майстора – Кауфланд, бейби!

  1. Ееех, авторе, авторе, и последните останали ми миниатюрни капчици патриотизъм се изпаряват, като те чета. Как да ти пожелая весело посрещане на новата година, като знам как си преживял подготовката му :D

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *