Виктория Тинтерова

Дефицитът на бонбони и комунизъмът

Публикувано

Айдее и Софиянски с документален разказ за нерадостното си детство – не можели да идат на църква на Стефановден, но това не е най-лошото – не му давали и да черпи с бонбони в училище!

Ма защо само на Стефановден, те комунистите въобще бяха забранили бонбоните, особено шоколадовите. Тайно хапвахме вкъщи, като преди това тайно се снабдявахме с тях. Като в Америка по време на сухия режим – тате слагаше чорап на главата, бомбе и балтон, промъкваше се като сянка по Скобелев, Витошка, покрай ЦУМ, преплуваше под вода Перловската река и отиваше в шоколадовата фабрика „Малчика“, в двора на която фабрика обикаляха въоръжени до зъби, цивилни ченгета от ДС, промъкваше се и покрай тях и се срещаше с един подкупен работник, който му пъхаше в ръцете кутия „Черноморец“.

Татко беше много смел! Беше завършил Военноморското училище във Варна, но на другите деца бащите бяха обикновени хора, та повечето не бяха опитвали бонбони. Понякога, ако имаше повече пари, тате се снабдяваше с „Морско дъно“. Но рядко, се пак не бяхме богати.

Веднъж аз тайно, на рождения си ден, бях си напълнила джобовете с мидички от това „Морско дъно“, че да почерпя съучениците един по един в училищния клозет. Обаче ме хванаха, защото ме издаде отрядната председателка Мими, понеже току-що беше прочела историята на Павлик Морозов и беше изкушена от идеята за комунистическата безгранична честност. И ме заведоха при директора, който ме накара да си изпразня джобовете и стъпка бонбоните на пода, защото беше истински комунист, който мразеше бонбони. После ми намалиха поведението, а в къщи ме набиха с точилката, като се редуваха… и ме наказаха да не гледам фигурното пързаляне.

Да не говорим за лукчетата и как се снабдяваха бабите с тях, че срамота….

Виктория Тинтерова

 

Във връзка с дивотиите на Софиянски
Истински случай.

Средата на 60-те. Бай Киро натоварил магарето си с крадени дърва от гората, спира пред сладкарницата на селото и се провиква през вратата:

– Вано, ма – я ми дай десет кръц-пръца и една кака-гола!

Сладкарката изпълнила поръчката и я подава пред вратата на бай Киро. Решила да се избъзика и му казала:

– Бачо Киро, много си го натоварил това магаре, бе. Ще умре от страх да не го хване горския.

А той:

– Че да е станало директор на горското, ма, Вано, а не магаре.

Та и Софиянски. Какво му трябваше на стари години да става кепазе?

Албен Яшаров

One thought on “Дефицитът на бонбони и комунизъмът

  1. Истински случай и от мен.
    По времето на съвсем презрелия социализъм, зубках за поредната изпитна сесия и си хапвах едни бонбони „Тримонциум“ ли бяха или „Пълдин“, не помня точно, приличаха на дървесни пънчета, пълни с някаква невъобразимо вкусна какаово-лешникова плънка. Още усещам с небцето си негата от вкуса им. После ги развалиха, както и всичко истинско за похапване. А Софиянски беше читав човек по онова време, не зная какво му е станало напоследък.))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *