Ше си праЙм кот си искам

Джентълмен в Кауфланд бях малко аз…

Публикувано

Хората, които ме познават знаят колко мил, възпитан и очарователен джентълмен мога да бъда, когато се налага да се взаимоотнашвам с други хора.

На най-близките, освен „добро утро“, „добър ден“, „добър вечер“, „здравей“ и други такива стандартни поздрави, винаги ще кажа при нужда и необходимост и нещо по-лично и тематично като – „Честита баня“, „Честита прическа“, „Честит сюнет“, „Честито сефте“ и други подобни приятности придружени от дружелюбна усмивка и позитивизъм.
При непознатите се ограничавам до поздрав съобразен с текущата фаза на деня/нощта и задължителната усмивка, която се старая да бъде винаги искрена.

Обаче, както хората познаващи ме лично, така и тези, които освен на снимка във фейсбук другаде не са ме виждали, знаят, че от хрисим и възпитан момък до това да се превърна в непоносима гад ми е необходима не повече от секунда и на всичкото отгоре мога да бъда подъл като кайман носещ се лежерно по водната повърхност и имитиращ ситост, който само дебне тоя, дето се кани да му нагази в територията.

Съвсем, ама съвсем кротко, повярвайте ми, си чакам реда на щанда за салами, луканки, наденици и други вегански продукти, за да купя някакъв евтинджос кренвирши за котарака, че баща ми го е подложил на някаква негова си странна диета и освен да му вари яйца друго не знае.
Сега, че повечето тукашни клиенти се държат като технически персонал от Софийската опера и нямат никаква култура, поради което не се съобразяват с ред, опашка и прочие мога да го изтърпя някак си и до време, но да седя диван-чапраз вече десет минути и лелката от другата страна да не ме ебава ме толкова напряга, че…

– Извинявайте, добър вечер – любезнича въпреки всичко аз, макар и на по-висок тон – дали няма да обърнете взора си и на отсамната страна?

Тая като се нае, че като ми се стросна:
– Ами, аз съм тука на филетата, господине! Тук обслужваме с предимство и нямаме повече персонал.
И ми обърна гръб…представете си!

Как мислите, дали подвих опашка и се фръцнах обидено?

– Слушай ся, мадам „на филетата съм“! – и викам така, че да ме чуят чуят на информация чак – Имаш точно един метър разстояние от подопечните си до кренвиршите. Ако не го преодолееш тоя метър тутакси и не ме обслужиш немедленно, то аз започвам да си бъркам в носа, да правя топчета от сополи и да ги ръся по цялото протежение на тая клета витрина. Започвам от сиренето, а като стигна до твоя район, възнамерявам така да кихна връз него, че ни филета щи останат неолигавени, ни луканки!

Тая ме гледа като пръднала.

– Не ме гледай така – казвам ѝ – ами тичай! Била на филетата, моля ти са! Аз тука к’во – да чакам обява в джобса да пуснете и да си наемете обслужващ кренвиршите ли!?

Двайсе секунди по-късно и вечерята на Макондо беше претеглена, опакована, а носът ми неосквернен.

Айде сега на рибата. Някой скоро ме беше питал дали не почнахме да се запасяваме за Никулден.
Е, почнахме!

Там някакъв особен наплив няма. Пред мен са двойка, които първоначално възприех много положително, но след като станах свидетел на следното…

– Жужи – обръща се към жена си лигльото, иначе с вид на пич, но явно нежна душа – да земем три кила сьомга и още три скариди, а?

Ибаааах аз таз разточителност!!
Тия тряа са долетели с личния си Гълфстрийм или минимум са акостирали на паркинга с двайсе метровата си яхта.

И това не е всичко. Жужи гледа известно време втренчено и с набръчено носле изобилието от морски дарове зад стъклото, сякаш те току-що са я кръвно обидили и не знам каква е причината за това, но пискливо, така че да подплаши и хлебарките в обекта изцвърчава:
– И три кила калмари, коте!

Или имат китова акула и косатка за домашен любимец или са изтъркали милион от лотарията – не може да е друго.
Поглеждам цените – сьомгата е 32 лева килограма, скаридите 30, а табелката на калмарите не можах да фиксирам, щото ми се насълзиха очите.
Толстолоба за който аз чакам е 8 лева за килограм. Ах, бедни ми Йорик…

По груби сметки само тук оставиха към триста лева.

Вече съм изключително фрустриран и когато след паралиите, точно под носа ми се опитва да се вмъкне някаква наконтена кощрамба, която нагло ме прережда и заповядва да обслужващата щанда да ѝ сложи две кила от скаридите и на нея „ама по-чевръсто, че бързам“ не издържам.

– Виж ма, джофро – първо съм преди теб. Второ, не се дръж с жената така, гаче ли като имаш пари за две кила скариди и ти дължи подчинение. Питай ме дали може да те пусна пред мен, на нея кажи добър вечер и чак тогаз бързай. Ний като сме за евтини кренвирши и толстолоб и дай да падаме в краката ти, тъй ли?

Приказвам ѝ спокойно, ако и да използвам квалификации като „джофра“, което явно отстрани изглежда доста страшно, щото джофрата измънка смутено: „Ейййй, то пък кой знай ко е станало..“, след което се отдръпна на почтително разстояние да си чака реда и аз първо две минути казвах „Добър вечер“ и питах „Как сте?“ дамата зад щанда, после още пет минути се назландисвах кое от трите парчета толстолоб ми харесва повече, пък накрая взех и трите.
Бързала оная била. Айде, холан!

Толкова сърдечно както на тоя щанд – е, не са ме изпращали!

Айде добър вечер, приятно ми беше, лека вечер, благодаря, мерси!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *