Яяя......

Джолан за закуска

Публикувано

Днес пак пекох джолан и се сетих за онзи стар лаф:“А очите му едни сини, сини…като месарски печат върху джолан“.

И понеже този джолан се оказа твърде голям и ще остане и за утре, както обикновено реших да го преформатирам в нещо друго. Зарових се пак в ютуб и ме привлече една узбекска рецепта, защото никога досега не съм пробвала нещо узбекско. И така се зазяпвам аз в „Узбекски плов“, което означава узбекски пилаф.

Обстановката е следната:

Значи на двора, между къщичката и оранжерията е сложена една печка тип „Циганска любов“, ама без капака отгоре. Напалена е така яко, все едно след малко ще видим вертикално излитане. Човекът слага върху нея нещо като китайски уок, ама без дръжка, изсипва вътре един буркан няк’во олио и обяснява:

„Пропорцията е следната – за кило ориз слагаме 200 грама мазнина, значи за две кила ориз – 400 грама мазнина“.

Егати мащаба, мисля си, това ми звучи някак предизборно. Та човекът изсипва вътре емнайсе кила нарязано месо и го разбърква да се запържи, след което люсва вътре към десет кила нарязан на едро кромид лук. Аз вече се чувствам незначителна като Х-бозон, обаче гледам внимателно.

Мъжът изсипа в един леген кило ориз и старателно го изми, а после го остави да се кисне във вода. Аз това го знам, защото като готвя арабски пилаф, кисна ориза половин час. Обаче ме хваща срам, че обикновено използвам една чаша ориз, а това в сравнение с узбекската кухня си е направо нанотехнология. Както и да е, онзи продължава да бърка манджата, а аз питам Уикипедия защо, джанъм, в Узбекистан готвят толкова огромни дози. Чета интересни неща:

– там е най-голямата златна мина в света (сигурно затова са им големи манджите);

– оттам е минал Александър Македонски (явно тогава се е зародила грандоманията);

– през 712 година земите са завладени от арабите, а това слага край на местната религия зороастризъм.

Оппаа, сега разбрах защо тоя готви на двора върху кюмбето – ами зороастризма почита огъня, който е смятан за средство, чрез което се достига духовна дълбочина и мъдрост. Сигурно като се добави пилаф, направо стигаш до нирвана, а ако прибавиш диви, ама много диви гъби, стигаш и до Кърт Кобейн.

Онзи готвач от клипа ми прекъсва мислите, защото добавя в уок-казана към две-три щайги нарязани моркови, а след това смело мята вътре вече отцедения ориз и няколко лъжици сол. Следва водата – на кило ориз трябва литър и половина вода, респективно на две кила ориз – три литра вода. Узбекска. И само да кажа, че в Узбекистан нито една река не стига до море, сигурно щото средната лятна температура е 40 градуса и вероятно водата се изпарява някъде по пътя си.

Но нека се върна на плов/пилафа – следват подправките, които нещо не са ми ясни: зира и барбарис. Кво е тва, хал-хабер си нямам, ама срока им на годност е 12 месеца, така пише. Тъкмо докато нарежа тези петстин кила лук, моркови и месо, трайността на зиро-бербериса ще изтече. Другите две подправки са ясни – шафран и червен пипер.

И ври, ври, ама покрито с друг леген, а после почива половин час. И това го знам от арабския пилаф, обаче как ще преформатирам утре остатъка от джолана в узбекски плов, като нямам представа какви са тези подправки? Ще се наложи да експериментирам, а и да изчисля количеството зеленчуци, което ще ми трябва за минималистичния ми плов/пилаф. О, Боже, сега осъзнах за какво съм учила три семестъра висша математика! Утре пък, ако не сметна с интеграл колко шафран да ръсна…

Магдалена Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *