Мрънководител

Диагноза – хейтър! Помощ?

Приятел ми разказа преди време, че навън, прословутото „навън“ означаващо една нормална чужда държава, това някой нетърпелив хейтър да ти свирне подканящо отзад да тръгваш, докато светофарът свети още жълто е толкова рядко, колкото са редки случаите да срещнеш лястовичка-албинос.
Когато вече е зелено, а този отпред не тръгва, шофьорът зад него търпеливо изчаква и му дава някакъв толеранс от време да потегли, защото изхожда от презумпцията, че е възможно на бавещият се да му е прилошало или пък да е получил, сърдечна криза например и точно в този момент да рови трескаво в джобовете си в опит да открие лекарството си, което може да го спаси.

Във всеки случай, намирам за съвсем редно, преди да се подадем на първосигналните си, първични реакции, да помислим, да допуснем за вероятно, че някой прави нещо по определен начин, защото има причина – негова си, навярно основателна, предполагаемо важна, кой знае – може би от жизнена необходимост или заради твърди убеждения основаващи се на разумни аргументи…

Всеки един от нас си има своите любимци, както и такива сред популярните личности, които не харесва по една или друга причина.

По отношение на първите, пак всеки от нас периодично намира начин да декларира и засвидетелства симпатиите си спрямо хората легнали му на сърце. Дали ще публикува песен на любимата си певица или певец, дали ще цитира в социалните мрежи някоя дочута мисъл или фраза изречена от фаворита си или пък просто ще вмъкне някоя добра дума за него, уж нехайно, но преднамерено в разговор на каквато и да било тема – абе, намира как и кога, понякога напълно без връзка.

Много рядко обаче, ще се намери някой, който ни в клин, ни в ръкав, ще изрази мнението си за друг човек, когото не харесва просто ей така, от нищото.
Обикновено и най-вече, това ще се случи, когато обектът на дълбоко прикритата неприязън направи ход, който ход е необичаен, нестандартен и неочакван.
Тогава, ау – тогава!
Вой, декларации, скалъпени набързо виртуални инквизиции – в интернет става бетер „Съдебен спор“!

„Аз тоя/тая отдавна не я/го харесвах!“, „Тоя/тая ли, бе! За нищо не става още от едно време, ако не беше бай Тошо, никой нямаше да е чувал за него/нея!“, както и любимото ми от днес – „Цв. Манева Винаги е била Фалшива, Престорена, Неестествена като Актриса!
А стана преподавател!
И на какво ги е научила???
Няма и една свястно изиграна роля от младите актьори!
Мултипликация на Фалша! 👹 🐍“

Да, заради „скандала“ с Цветана Манева играеща някаква роля в някакъв нов клип на Азис го пиша това.

Въобще нямам намерение да напомням коя е Цветана Манева и каква е нейната роля в българското кино и театър. Който знае – знае, който не знае – да е научил.
Също така нямам и намерение да се хвърлям в пламенна и Матросовска защита на името и личността ѝ.

Изумявам се обаче от патетиката, която се лее на талази от всички решили да обяснят на всички останали колко отдавна всъщност не харесвали Манева, колко не ставала, каква гад представлявала всъщност и как участието ѝ при Азис доказвало тезата им. Теза, която никога до този момент не е виждала бял свят, но сега широко рекламирана като нещо върховно в морето от становища.

Стигнало се е до там (прочетох го поне на три места!), разни крайни инстанции да пишат – „Ама тя е католичка, бе! Вие какво очаквате от един католик?“
Боже, католически, мюсюлмански и православни, не знаех, че трябва да имам конкретни очаквания от един католик!?
Папата може и да опипва „млади“ кардиналски дупета и да си затваря очите, когато самите кардинали правят същото с послушниците си, но как това е релевантно към всеки един възприел католическата доктрина за своя в религиозен план???

Както и да е – начетох се и се наслушах на изсмукани от пръстите на краката причини и мнения на хора, никога не мъцнали да споделят, какво пък толкоз ги дразни у Цветана Манева, но решили, че днес е моментът да обяват пред света височайшата си резолюция.

„Веднъж един човек отишъл при великия философ Сократ и му казал:

– Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!

– Чакай малко – спрял го Сократ. – Преди да ми разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.

– Трите сита ли? – зачудил се човекът.

– Ами да – казал Сократ. – Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита”. Първо е ситото на Истината.
И така, проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?

– Не, просто чух другите да говорят…

– Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?

– Ами не, напротив!

– Значи – продължил Сократ – искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?

– Хм… Всъщност – не особено.

– Тогава – заключил Сократ- ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го казваш?“

И това вече е от мен:

Да съдиш не е непременно нещо лошо – всеки го прави съобразно възгледите, възпитанието и разбиранията си произтичащи от собствения опит и живот, но да осъждаш – ето това вече е дълбоко погрешно!

Както и:

Всяка власт е от Бога, но не всяка власт е Божия.

Не се правете на богопомазани и упълномощени свише, затова хайде моля, млади и стари богове и богини – не разстрелять вся и всьо в името на собствените си обсесии. Ето никому ненужно!
Не будь играть больше…

P.S. – К. – любовта на живота ми! (Е, не се сдържах 😂😂😂)

P.S. 2 – Първият послепис няма общо с текста…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *