Виктория Тинтерова

ДисРекция по мотиви от Червената шапчица и десният вълк

Публикувано

„Държавата се грижи за колективното управление на създадените от нас блага.“

Влади Горанов.

Знаем, Влади, знаем тая работа и други дискреции… Влади вика – „дискреция“ и аз веднага тичам да видя тоя ся псува ли ни, нещо ни търкаля като аспиринчета ли… Ето какво било:
„Феноменът дискреция има място не само в
съдебната практика, но и в други сфери на човешката дейност, когато нормативно реrулираната и ограничена дейност на длъжностно лице има свобода
на действие в интерес на решаване на задачата, която
му е вменена като задължение.“

За свободата на Влади става дума, разбрах аз, да решава за благата. Така я разбрах аз тая дискреция…

Червената шапчица си ходела из гората, беряла си цветя, свиркала си „Аз не съм комунист…“ и въобще се кефела от срещата с баба си. Носела разни работи в мъничката си кошничка – половинка ракия, две пържоли, пакет „Карелия“ и разни други неща, които майка ѝ набарала по разните намаления в големите австрийски и немски магазини в София.

Тва, дето носела питка, сирене и мляко са глупости, опиум за народа, то вАжи за бабите от миналото. Сегашните баби обичат други неща.

Та както си вървяла, изведнъж отляво изскочил един вълк. Дъра-бъра, знаете, поговорили си и вълкът се завтекъл да яде бабата. Момиченцето продължило весело по пътя си, даже намерило едно бяло трюфелче, което си скрило в пазвата, щото – егати пък бабата, само ще си го изкльопа…

Изведнъж отдясно изскочил пак вълк.

– Ти пък кой си?! Теб те няма в приказката! – сепнала се Червената шапчица.

– Вълк сам, много си проста, не виждаш ли?! Десен вълк. Оня беше бившо дете на стария вълк. Ти не виждаш ли, че излизам отдясно, че питаш!?

– Ха, а твоите намерения, спрямо мен, баба ми и приказката к’ви са? – полюбопитствала шапчицата.

– К’ви са, то е ясно – ще ви ям, но преди това ще свия на баба ти всичко от къщата, ще ѝ дигна данъка, ще ѝ зема пенсията, нощницата и бонето, ще я изям тъпата ти баба, това е ясно, ще се преоблека и ще те чакам. Като травестит-вълк преоблечен на баба. Ти ще ме питаш за очите, устата и ушите и накрая и теб ще изям.

– Добре де, защо ми ги разказваш тия работи, аз пък може да се откажа да ида при баба? – зачудила се Червената шапчица, ама само така – нямала намерение да не ходи, тъповатичка била.

– Щото ние, десните вълци, сме умни, не като бившите деца на бившите вълци. Даже, ако искаш да знаеш, много ще ти се карам, преди да те изям. Дискреция се казва!

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *