„Държавата се грижи за колективното управление на създадените от нас блага.“
Влади Горанов.
Знаем, Влади, знаем тая работа и други дискреции… Влади вика – „дискреция“ и аз веднага тичам да видя тоя ся псува ли ни, нещо ни търкаля като аспиринчета ли… Ето какво било:
„Феноменът дискреция има място не само в
съдебната практика, но и в други сфери на човешката дейност, когато нормативно реrулираната и ограничена дейност на длъжностно лице има свобода
на действие в интерес на решаване на задачата, която
му е вменена като задължение.“
За свободата на Влади става дума, разбрах аз, да решава за благата. Така я разбрах аз тая дискреция…
Червената шапчица си ходела из гората, беряла си цветя, свиркала си „Аз не съм комунист…“ и въобще се кефела от срещата с баба си. Носела разни работи в мъничката си кошничка – половинка ракия, две пържоли, пакет „Карелия“ и разни други неща, които майка ѝ набарала по разните намаления в големите австрийски и немски магазини в София.
Тва, дето носела питка, сирене и мляко са глупости, опиум за народа, то вАжи за бабите от миналото. Сегашните баби обичат други неща.
Та както си вървяла, изведнъж отляво изскочил един вълк. Дъра-бъра, знаете, поговорили си и вълкът се завтекъл да яде бабата. Момиченцето продължило весело по пътя си, даже намерило едно бяло трюфелче, което си скрило в пазвата, щото – егати пък бабата, само ще си го изкльопа…
Изведнъж отдясно изскочил пак вълк.
– Ти пък кой си?! Теб те няма в приказката! – сепнала се Червената шапчица.
– Вълк сам, много си проста, не виждаш ли?! Десен вълк. Оня беше бившо дете на стария вълк. Ти не виждаш ли, че излизам отдясно, че питаш!?
– Ха, а твоите намерения, спрямо мен, баба ми и приказката к’ви са? – полюбопитствала шапчицата.
– К’ви са, то е ясно – ще ви ям, но преди това ще свия на баба ти всичко от къщата, ще ѝ дигна данъка, ще ѝ зема пенсията, нощницата и бонето, ще я изям тъпата ти баба, това е ясно, ще се преоблека и ще те чакам. Като травестит-вълк преоблечен на баба. Ти ще ме питаш за очите, устата и ушите и накрая и теб ще изям.
– Добре де, защо ми ги разказваш тия работи, аз пък може да се откажа да ида при баба? – зачудила се Червената шапчица, ама само така – нямала намерение да не ходи, тъповатичка била.
– Щото ние, десните вълци, сме умни, не като бившите деца на бившите вълци. Даже, ако искаш да знаеш, много ще ти се карам, преди да те изям. Дискреция се казва!