Яяя......

Дистанционната изповед на един начален учител 2

Публикувано

МА АЙ СПРЕТЕ СЕ ВЕЧЕ!

ЧЕСТНО!

СПРЕТЕ СЕ!

Аман от платформи, платформички, самообучения и потките мо майни!

София не е България!

Омръзна ми! Повръща ми се и, ей БОГУ, ще напусна системата на образованието и ще стана ТИР-аджийка!

Да, знам, знам, не е лесно. Не казвам, че е лесно на всички ония хора, които са по пътищата денонощно и не знаят кога и как ще се приберат.

Ама там няма директори, няма МОН, няма РУО, няма платформи и платформички, няма унижения и мачкане. Пътуваш, спиш като куче в кабината, ядеш консерви и храна, приготвена на газовия котлон на пътя, семейството си го чуваш и виждаш само онлайн. Никак не искам да омаловажавам тая професия, разберете ме правилно. Обаче честно, ще стана ТИР-аджийка! Поне ще знам какво работя – свършвам си работата, прибирам се при семейството си, осигурявам им нормален живот и в по-голямата част от времето си НЕ СЪМ В ТАЯ ШИБАНА ДЪРЖАВА И ИЗТЕРЗАНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА!

Във всички учителски групи, една определена част колеги от „елитните” софийски училища, обясняват и качват снимчици и картинки на работата си. Обясняват колко било лесно и забавно в тая платформа, как дечицата се забавлявали и учили, как родителите са изключително доволни и учат с тях; пък какви възможности имало в другата платформа, в пряка връзка с третата платформа и т.н. И как, ако не искаме да работим така – значи нямаме желание и сме мързеливи.

Елитни колеги от елитни училища – поклон пред труда и старанието Ви! Но разберете – България не е София!

Знаете оная приказка – „Ситият на гладния не вярва”.

Тук важи с пълна сила.

Уважаеми колеги от елитни училища, разберете ме правилно – не искам да омаловажавам всичко, което правите, за да помагате на тая гнила образователна система и на нас – провинциалните учители. Само искам да кажа, че не сме мързеливи.

Моля Ви, не ни мачкайте и Вие!

Вие имате база. Всяко дете разполага с таблет или лаптоп в училище; таблет, телефон и лаптоп вкъщи; грамотни и ентусиазирани родители, които с радост участват във всяко начинание. Достатъчно грамотни са, за да успеят да се регистрират във всички амнайсе хиляди платформи и платформички и да се самообучат как да помогнат на децата си.

Респект и дълбок поклон пред всички!

Но ние не сме мързеливи.

И ние искаме да можем да правим всичко това. И на нас ще ни е по-лесно, забавно и приятно да сме в жива връзка с всички наши ученици по време на часовете (купила съм си бяла дъска и маркери, вервайте ми!).

И ние искаме да правим „живи листове”, видеоуроци и какво ли още не! Самообучаваме се денонощно! Прекарваме по 20 часа пред компютрите! Зарязали сме собствените си деца, за да сме максимално полезни на всички.

Но не можем да сме като Вас.

Защо ли?

Защото…

Голяма част от родителите използват интернет за ФБ, снимки, филми и клипчета. Те НЕ МОГАТ да се регистрират във всички платформи и платформички ! Просто НЕ МОГАТ! Нямат e-mail, дори не знаят какво е това. Не искат да си правят. Не искат да се регистрират никъде. И не, не, защото ние сме некадърни и не можем да ги мотивираме, а защото просто НЕ ИСКАТ! Или са на работа и „не могат да се занимават с глупости”, или нямат устройствата, за да го направят (повечето са с телефони, стари, нямат памет, счупени са и ред други причини).

Друга част родители са в чужбина, а децата им са при баба и дядо. Как да обясниш и да накараш баба и дядо да регистрират внуците си на 100 места? Да им обясниш, че трябва да си направят e-mail, пък 20 регистрации, пък децата да изтеглят 30 приложения и т.н…. Сещате се, нали?

Друга част родители са на работа и са изпратили децата си на село. Често там няма интернет и спира тока. А, ако случайно има тия две неща – виж т.2.

Повечето деца нямат необходимите устройства. Разберете го! Не всеки родител има възможност да купи на детето си лаптоп или модерен телефон. На по-стари телефони, които нямат памет, забиват и се използват само за ФБ и някоя игра, просто НЯМА КАК да се инсталират всички приложения! Дори и да искат.

Ще спра до тук.

Нашите директори също са в учителските групи. Виждат всичко това, съответно казват : „Щом колегите го правят – и ние трябва да го направим! Да не сме по-прости от тях?”

И се започва тормозът.

Петък вечер. 21:00 ч. 10-ти ден от дистанционното обучение. Точно съм проверила всичко, осъществила съм обратната връзка, написала съм отчетите, говорила съм с всички деца и родители по всички възможни начини и си казвам: „Ох, най-накрая малко почивка! Ще обърна внимание на детето си. Ще си налея чаша вино, ще разпусна…” , но не!

Съобщение от директора: „Колеги, регистрирайте се в новата платформа, преминете самообучение за работа с нея (качени няколко линка за това, нали). Ще се наложи да започнем да работим с нея от понеделник.”.

ДАЙТЕ МИ ПИСТОЛЕТ! МОЛЯ ВИ!

 

Оная, същата анонимна приятелка написала ето ТОВА!

Бел.ред. – Дайте ѝ пистолет, наистина! Аз разрешавам! На моя отговорност!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *