Искра Веселинова

Дневникът на склеротика – сутиенът

Реших да прочета как цивилизовано да си избера сутиен. Понеже това не е проста материя (не иронизирам) и всяка жена вероятно е попадала в следната ситуация:
Магазинът е огромен, осветен с хиляди сияйни слънца, вместо стени навсякъде има гигантски огледала в прекрасни рамки и на безброй закачалки висят разноцветни парченца от фини платове, изящни дантели и дори от еротична черна кожа. Чувстваш се изгубена сред целия този разкош и блясък и единственото, което ти хрумва е, че собственият ти сутиен прилича на две съшити цедилки.

Докато погледът ти добива вид на мътеница, към теб се доближава надменна девойка с изящно нарисувани вежди и толкова фон дьо тен по лицето, че би стигнал да замаже една прогимназия в провинциално градче. Изрисуваните вежди са вдигнати надменно и почти обидно. Не на мене тия обаче. Когато съм се борила с живота, това нацапотено сукалче е минавало право под полата на майка си и е било нацапотено от другата страна на тялото си. Заслужавам малко уважение и ще го получа, та ако ще девойката да се самоубие миг след като съм си тръгнала.

Оказва се, че надменно скършените надочни стрехи са камуфлаж, прикриващ пълното невежество на младото същество по отношение на необятния цицоподдържащ свят, който обитава. Виждайки ме как изглеждам и въпреки неволното мислено сравнение с Котоошу по отношение на бюстов габарит, тази невинна върбичка ми предлага две оскъдни носни кърпички от бледа дантела, крепящи се на тънки като косъм презрамчици и вързани помежду си със символична панделка с едно красиво мънисто в средата. Че мънистото ще хвръкне веднага и ще се забие в нечие око, ако аз премеря това чудо на ювелирното изкуство, е ясно като бял ден. Ясно е за всички, но не и за девойчето, което остава с усещането, че цветът не ми харесва и ми предлага същото оригами, но в червено. Въздъхвам и казвам да ми даде нещо с петдесет размера по- голямо, а не като за Барби.

Момичето ми носи две малки банелчета, с размер долу-горе на средно големи праскови и победоносно казва: „Това няма начин да не Ви стане“.

Има начин и още как. Започвам да се комплексирам, макар и с бинокъл да е видно, че тази гордост на профсъюза на продавач-консултантите няма представа какво прави и защо го прави. Започваме тежка, мъчителна обиколка, която ясно ми показва, че световните дизайнери са умрели едновременно и внезапно и на тяхно място са се настанили китайски майстори на шева, за които най-големият сутиен е достатъчно да стане на Годжи.
Преплувам безнадеждно през морето от розови, черни, червени и зелени дантели и си тръгвам. Ето ви, пак без ирония, една търговия, която не е и грам запозната с особеностите на нашия пазар и не подозира, че не сме бюстабанлийки, а нормални жени.

Затова, когато се прибирам недоволна вкъщи, сядам пред компютъра и започвам да ровя из дамските сайтове, за да видя дали пък аз нещо не правя не както трябва. И попадам на няколко статии, които обясняват как безпогрешно да си изберем подходящ сутиен, с който ще изглеждаме така, че мъжете ще ахнат, жените ще припаднат от завист, а ние самите ще чувстваме в себе си „стихията на живота“. От всички статии съставих една и я предлагам на търпеливото ти внимание, читателю.

1. За да си купите подходящ сутиен, трябва да сте наясно с размера си.
2. Ще изглеждате чудесно, ако съобразите модела с особеностите на тялото си.
3. Надяваме се, че сме Ви били полезни. Ако все още не можете да се справите, консултирайте се със специалист в магазина за бельо. Там са добре подготвени и знаят как да Ви помогнат.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *