Искра Веселинова

Дневникът на склеротика

Няколко днешни щриха от „Дневникът на склеротика“:

А пък Захариевото Катище каза, че ние сме страж на демокрацията! На, да ви е яд! Всяка уважаваща себе си клиника би я приела с отворени обятия и би я изгубила из дебрите на психиатричната помощ.

Още по-изкукали от нея са солджърите от военния съюз на мракобесието. Те пък си играят на маневри край руската граница и се мислят за много страшни и много издържливи, защото за десетина дни са устискали да спят на студено, без да ревнат за майките си и да хукнат към къщи да си варят чайчета и да си напарват краката с гореща вода и морска сол.

Тез клети тъпоумници поразително ми напомниха на армията на Хитлер. И те тъй са си мислели, че могат да си поиграят на война докъм осем без десет, пък после да изгледат „Сънчо“, да си облекат пижамките и да си лягат. Заради това си пагубно лекомислие са замръзвали с хиляди из ледените руски полета и гарваните са грачили грозно, зловещо. Понеже да се ебаваш дори на майтап с някой, който може да ти отмахне главата с един удар, си е голяма беля.

Но да оставим момченцата да се правят на страшни и да стрелят с бутафорните си пушки и да видим какво се случва по улиците на родния град.

Този град, в който аз не съм родена, но съм израсла и който някак паразитно се е вплел в мен, омотал ме е, а аз всъщност никак не го обичам. С него криво-ляво се търпим. Има си и хубавите страни-например, когато е безлюден. :) Или ако имаш невероятния късмет да не срещнеш нито един кореняк за цял един ден, но пък да не срещнеш и преселник. В ранна вечер имаш огромния шанс това наистина да ти се случи и за известно време да си мислиш, леко объркан, че си попаднал в някой от ония безкрайни HBO-сериали, в които светът внезапно се е изпразнил откъм население и е останал само някакъв брадясал единак, който е лежал невинен в затвора, станал е много корав и мъжествен, има белег, пресичащ бузата и клепача му и си няма хал хабер какво се е случило, докато той е свирил „Лорийн“ на устна хармоничка и е дълбал с пирон в стената: „Джон беше тук“. А на отсрещната стена Мерилин Монро разкрачва дебелите си къси крака над шахтата и се мисли за секси.

Та излиза нашият човек и вижда, че навън няма жива душа. И се започва една борба за оцеляване, съчетана с внезапни остриета на спомени и усещането за дебнеща опасност. Ей такова чувство може да ви споходи вечер в нашия малък град. И добре,че свети някой и друг прозорец и добре, че някой крещи на някого, инак ще си кажеш:“Край, апокалиптясахме се“.

Но, спете спокойно, деца! Докато го има Захариевото Катище да ви пази и докато ги има солджърите да спят на студено по танковете, няма от какво да се боите. И ако ви е скучно, то това е скуката на щастието. Скучно ви е, защото живеете в Рая. Видохте ли сега?!

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *