Искра Веселинова

Дневникът на склеротика

В „Дневникът на склеротика“ тази вечер:

Не знам какво е вашето отношение, дами и господа съдебни заседатели, към събитието, фриволно наречено „купон“.

Навремето, когато динозаврите още бяха динозаври и никакъв метеорит не ни се беше стоварил на главите, обичах купоните. Обикновено стартирахме вечер към шест и приключвахме сутрин към шест. Спомням си приятната умора в автобуса, когато хората отиваха на работа, а аз се прибирах да се наспя. И тогава си му знаехме тертипа – че джинове, че водки, че шотландска пърцуца, че мезета, че салати, че танци до изпотяване, че после разни други работи…

Обаче годините летят. Метеоритът падна и много ни обърка работите. Динозаврите от нашите набори измряха или деволюираха в кокошки. Изпоженихме се. Купоните станаха трудна работа. Идеш, ама още ръсиш бебешка пудра от ръкавите си, от чантата си наред с цигарите и запалката вадиш и бебешки мокри кърпи с аромат на лавандула и с нарисувано розово дупе на тях, миришеш на бебешко пране, а не на френски парфюм и звъниш през две минути на верния бабешки обоз да питаш наред ли е всичко, изяли ли са си кашите и разните други буламачи и дали са плакали за мама.

Тук се просълзяваш и започваш да кашляш престорено и да махаш с ръце, ужким, че е от дима. Не ти се танцува, наблягаш не на пиенето, а на мезето, молиш сервитьора да ти донесе две-три филии хляб и си ги мажеш с руска салата и към десет часа започваш да клюмаш в купата с фъстъци.

Прибирате се в единадесет и оня мискинин, мъжът ти, веднага захърква, а ти не затваряш очи като дремещ див заек и след половин час се започва – рев-тундуркане, рев-тундуркане и така, докато загубиш съзнание.

После, когато децата са вече поотраснали, купоните се разреждат все повече. Започва времето на игрите на белот до среднощ, сладките приказки на маса и задружното заспиване пред някой екшън на взета под наем видео-касета.

След това купоните се изразяват в дежурене на терасата и докато ти си играеш на „Нощна стража“, децата ти купонясват като за световно, а ти гледаш часовника през минута, броиш минаващите таксита и незнайно защо ги псуваш и наричаш мъжа си с всички грозни и скверни думи, за които се сетиш, защото той спи като блажен съсел в дупка и хич не му пука, че някои хора ги няма цяла нощ.

А да не забравяме и служебните купони – на шведската маса може да видиш мили колежки, които са се превърнали в озверели мечки гризли и поглъщат неимоверни количества храна, с пълна уста обсъждат Верчето, тая простачка и граховите зрънца от руската салата ви обстрелват по време на тези диалози.

Наскоро с татко си говорехме за купони на студентите фармацевти от едно време. „Какви купони – изненада се татко – всички си седяхме като темерути по стаите“. Сестра ми горещо потвърди неговата теза. Купоните на филолозите според малкия ми син са малко по- интензивни от валежите в Сахара. Малко. Много малко. Представям си какви ли са пък купоните на ядрените физици. Или в клуба на шахматистите.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *