Ше си праЙм кот си искам

Днес съм бяла и добра

Значи, отивам днес в едно много държавно учреждение, влизам със зверски шут през съответната врата и заявявам на лелята зад бюрото:
– Виж са змеицо гърчава – не съм се къпал от месец, потен съм на гъз, ял съм шкембе с много чесън, след него само чесън около една щайга и съм дошъл, за да те обладая тук на соцпаркета на задна прашка – обличай тая кожена пелерина и вий кат бясна кучка!
Реакцията на лелята нали се сещате каква може да е била при такъв първоначален развой? Да, точно такава беше, само дето аз почуках възпитано, след като не получих отговор все пак влязох, казах „Добър ден“ и още по-възпитано помолих за информация за едни такси и едни срокове за една услуга, която въпросното учреждение предлага…по закон.
Е, да де, ама сейно поисках първородната ѝ дъщеря за робиня, а сина ѝ за унисекс проститутка в Тайланд. Така смразяващо ме погледна добичето, както само Хитлер може да фиксира с поглед някой с фамилия Голдщайн.
Ама искал съм химикал и листче да си запиша изстреляните като картечница на сирийски бунтовник суми и дати. Бе, това да не ти е книжарница, бе алоооооо? В държавните институции се ходи с пълен набор от канцеларски пособия и материали, защото там всичко се води, инвентаризира и прошнурова и ако ако ти дадат дори и един кламер на аванта, то веднага трябва да се изтегли милиарден държавен заем и изобщо – съсипахте я тая държава с ваште листчета и химикалки!
Ама любезно си благодарил за изнасилената информация, която си получил и заради която сабото на лелята трябва да лижеш и си пожелал лек ден в стремежа си тя да ѝ осигуриш стремителен и спорен ден днес – ма, ти все едно си пръднал звучно право в лицето ѝ и си се изпикал в саксията с дежурния фикус в ъгъла, бе! Един вид – я ходѝ да се шибаш някъде и да не би ти да ми плащаш заплатата на мен и други подобни на мен държавни лели ве, йордек?
Хм….май аз им ги плащам…
Ама аз пак ще ходяяяяяяя! И този път няма да има лабавоооооо!
Крачката назад при мен е само, за да се засиля както трябва…

Системата каза да се шибаш

4 thoughts on “Днес съм бяла и добра

  1. Много силно. Чак ме заболява. Дори не ми е смешно. В магазина, в автобуса, в банката, по улиците. Без грам усмивка, кой ти говори за „Помози Бог!, Дал Бог добро!, Сполай ти!“. Бездушни и безумни хора.
    Едно време, много ревах за Ванката, дето господаря го прал с калъпа в главата.(На село, за дядо) Изпитах същото усещане за безнадеждност, изоставеност и безвремие. Силна, въздействаща творба. Благодаря ти, че те има.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *