Ше си праЙм кот си искам

Добрата ламя Спаска и нейният пра-пра-пра-пра внук

Тази вечер искам да ви разкажа за едни същества, които са преки потомци на Добрата ламя Спаска и Добрият вълк Лупи.

Някога, преди много, много, ама много години Спаска и Лупи се срещнали, влюбили и посредством един (само един – да, щото като се видели голи и вече никога не пожелали да повторят) изключително странен и измъчен секс, добили рожба. Историята не дава сведения за пола на тяхното дете, но аз, чрез твърде сложно изследване и проучване, наречено силно подозрение, достигнах до извода, че наследникът на двете добри твари е бил двуполов и се е самовъзпроизвеждал неконтролируемо, за да напълни света с колкото се може повече свои наследници. Днес, те могат да бъдат познати по няколко признака, един от които ще се опитам да ви опиша чрез своите преки и пресни наблюдения по-долу…

Минава 18:00. Час пик, усложнен от ледената пързалка по варненските булеварди и улици. Моята кола със самият мен в нея е първа такава от дълга колона МПС-та след безкрайната поредица от хаотично пързалящи се автомобили минали преди нас. Предвид наличието на хубави гуми, маневреността и стабилното държане на пътя, решавам, че трета предавка ще се отрази добре на автомобила. Ускорявайки до шеметните 37 километра в час, доста бързо се приближавам до нелепо позиционирана пешеходна пътека на място, където би било по-адекватно да има малък шивашки цех нежели „зебра“. Забелязвам, че в началото ѝ чака, за да премине както реших по метода на дедукцията, чичо на средна възраст, пъхнал ръце дълбоко в джобовете на балтона си.

Инстинкта ми на внимателен шофьор се задейства и въпреки милиардите автомобили зад мен, сред които ще има поне един милион такива с летни гуми и те най-вероятно ще успеят да спрат в близките жилищни блокове, ако им се наложи да натиснат спирачките екстремно, аз, анти всякаква логика вземам решение за втори път през последните двайсет секунди и пожелавам да пропусна този жадуващ да пресече булеварда пешеходец, пък каквото ще да става зад мен.

Чуквам средният педал, ръгам втора и намалявам скоростта бавно, но сигурно и без да „летя със колата, летя със колата, летя със колата, с колата летяяяяя“ заковавам на метър и половина от пътеката. Зад мен настава паника – спират коли, свирят клаксони, кълне се на цигански и на майка и всичко това насочено към мен, моята аура и дори някои мои анатомични собствености! Криво-ляво, но успешно блокирам движението в половината град, за да може Негово Величество пешеходецът Чичо на средна възраст да пристъпи уверено и спокойно да продължи пътя си.

Тогава се случва следното – докато хилядите разгневени шофьори отстоящи зад гърба ми ме чукат във всички възможни притежавани от мен телесни отвърстия и го слагат бясно на цялата ми рода, чичото вади затоплена ръчица от джоба си и великодушно и най-вече в безкрайната си доброта с характерно движение ми позволява да продължа без да се възползва от правото си да премине преди мен. Аз му бибиткам и отново го приканвам да пресича, но той пак ми маха да си карам и да не го мисля.

В този сюблимен момент, разбирайки безусловно и категорично, че това същество е пра-пра-пра-пра внук на Добрата ламя Спаска и Добрият вълк Лупи и му е в природата да върши добрини, като тази да се отказва от правата си в случай като този, аз, за да има баланс във Вселената и доброто да е винаги в превес над злото, но никога да не го надвие напълно, свалям прозореца, изкрещявам „Да ти еба путката лелина и тъпанар тричав“ и с яростна първа потеглям, докато едновременно се стремя да му покажа всички средни пръсти, които съм способен да демонстрирам, че нося със себе си.

Разбирате ли сега защо няма да се оправим, скъпи приятели? Заради такива лоши човеци като мен, дето плюят по хорската добрина…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *