Виктория Тинтерова

Добрите хора, добрите къщи и…тулупите

Публикувано

Баба ми имаше две сестри в Бургас. Леля Иринка и леля Анка. Живееха в бащината си къща в Бургас. Баба ми и четвъртата им сестра навремето са продали долния етаж, като са се преместили в София, та лелите живееха само на втория. Ходехме през лятото, преди да отидем в Созопол, да ги видим. Понякога преспивахме при тях.

Първо се влизаше в малко, предно дворче, с пътека към къщата и някакви растения. Входната врата беше с прозорчета, а на всяко прозорче имаше по едно чисто бяло перденце с ръчно плетена дантела и драперия. „Скръъц“ и се оказваш пред едно извито, дървено стълбище, което проскърцваше уютно на всяка стъпка. Малко, смело стълбище, устояло на времето, сгушено покрай стена със светли тапети… или боя, не помня.

Стълбището водеше до голям вестибюл. Отляво се излизаше на сенчеста лоджия, която заслужава цял роман… Беше с каменен парапет, дебел, така че спокойно да можеш да се облегнеш на него. Долу бяха постлани килимчета. В единия край имаше удобна кушетка с възглавници, а навсякъде наоколо имаше саксии с цветя. Там винаги беше прохладно и с една такава светлина, за които художниците мечтаят – нежна и зеленикава.
Във вестибюла имаше голяма картина, която едната леля беше рисувала като млада. Имаше и една софа, на която вероятно са сядали, за да си обуют обувките…

В едната стая, тази на леля Иринка имаше пиано с метроном отгоре. Този метроном много ме респектираше… Нещо такова, уж невзрачно, а знае тайните на музиката. Много обичах да спя там. Сутрин, през двата ъглови прозореца нахлуваше силна слънчева светлина, а от улицата се чуваше:

„Прясна рибаааааааа, прясна рибаааааааааааааа… рибатааааааааааа…“

И крясъци на чайки.

Другата стая, тази на леля Анка, беше обзаведена със старите си мебели, от родителите им. Една огромна, според мен тогава, тъмна спалня, библиотека със елегантни, струговани колони, които крепяха рафтовете, голямо писалище, което се затваря отгоре с капак и голям гардероб. А над гардероба, малко вдясно – една препарирана птица. Доста страшна. Баща ми, като бил малък всяка вечер преди лягане се подмазвал на птицата. Заставал отдолу в приклекнала, роболепна поза и казвал:

– Ляма патка, ляка нощ!

Така измолвал спокойствие и неподвижност от тотема.
Аз предпочитах много-много да не се мотам около Нея…Нямах си доверие, не бях въобще убедена в способността да омилостивявам страхотиите.

Най-интересно беше обаче в кухнята. Имаше иззидана мивка, в която спокойно можеш да къпеш дете. Разбира се имаше и кушетка с възглавници и кухненска маса. По едно време върху масата имаше и котарак… И най-важното – имаше старинен бюфет, пълен с какво ли не. Снимки, чашки, шишенца с ликьор и без ликьор, иконки, пак снимки, напръстници, кошнички с конци и малки кълбенца памучна прежда за дантели…. Можеш спокойно да си прекараш цял ден около него, стига да си на 6-7 години и да ти разрешат да ровичкаш….

Къщата беше много добра.
Както и другата ми любима къща – тази на другата ми баба в Казанлък.
Цял живот съм била заобиколена от добри хора и добри къщи.
Никой никого не е обиждал. Вероятно не са се обичали безусловно помежду си, както президент обича синоптичка, но беше абсолютно, напълно изключено някой някого да нарече тулуп или мисирка.
Та затва, аз безделницата, а вече и безпразница днес съм ужасно тъжна…

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *