Виктория Тинтерова

Добро утро!

– Добро утро! – Николаев към репортер
– Точно така, добро утро! – репортер от опожарено селище.
Впечаления много от новините.
Този, дето стреля по човека, чието куче пикало до магазина му – представяте ли си колко му е писнало от тия пикни.
Имаше до нас едно магазинче, малка книжарничка. Жената вътре си я чистеше, като кукличка беше, след всеки човек, когато вали и е кално, бършеше… Имаше книжки за деца, за възрастни, разни шарени неща, учебници, представяте си, нали? Обаче беше на пътя на разходките на кварталните, домашни кучета към парка. Всички, съвсем всички кучета препикаваха единият ъгъл на книжарничката. На никой стопанин не му пукаше, спираха се и търпеливо чакаха кучето да си свърши работата. Жената миеше след всяко, но ъгълът беше пожълтял и чак с натрупано едно нещо, което прилича на мокър варовик. А как миришеше, не мога да ви опиша.. Някой ѝ каза да мие с оцет. И с оцет не се изми. С белина… И с белина – нищо. Жената беше докарана до истерия, честна дума – тази кротка жена накрая крещеше като луда щом види да приближава куче. Е, книжарничката затвори, не заради препиканото, разбира се, а заради идиотското управление, което съсипа дребния и средния бизнес, но това е друга тема…
Та, не че оправдавам този, стрелеца, обяснявам си истерията му. Имала съм 25 години кучета, бих казала, че съм „кучкар“. Никога не водех кучетатат си в градинки да правят разните си работи, ако случайно направеха нещо на тротоара, винаги го махах.
И така. Такава анархия е настанала, че наистина зехме да се саморазправяме. То в такъв хаос, няма и как да е другояче.
За другите неща не ми се говори днес. Толкова тъпи репортажи, съвсем садистични, и ако не са опитите на репортерите да употребяват тук-там думи на съчувствие, човек би решил, че се радват на тази работа в Гърция, че онази с козичките свърши. Да ме прости Господ, ама такива идиоти няма. Много глупави хора. Бездушни.
Бог да прости загиналите! Милите хора…

Хек. приключва интерюто си с Доротея Тончева и Стефан Цанев:
– Вие сте такива хора, че със сигурност ще оставите следа!
Ма те нямат намерение да мрат, напротив, нова пиеса планират…
Ох, бе Хек, напрао ме разби тая сутрин.
Да бяхте поканили някой да ви разкаже за тоя дворец, за царицата… Това е една от най-интересните и екзотични истории в съвременната ни история.
Куха работа, кухи предавания и кухи журанлисти.
Както каза Чап – журналай.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *