Виктория Тинтерова

Долу комунистите, тралала-тралала…

Публикувано

Ив О Ин Джев си вървял през гората и си тананикал:
– Долу комунистите, тралала- тралала- лала, тралала!*

Отивал да пребори комунизъма. Търсел в гората зли руски шпиони. Бил сигурен, че има. Навеждал се, помирисвал някое цветенце, с туристическото си бастунче разравял някой мравуняк и радостно гледал как мравките се щурат насам-натам. Ако видел гъбка я стъпквал, с мисълта как спасява човечеството, защото не бил сигурен дали е отровна или не. Бил решен на всяка цена, дори с риск за живота си да спаси българското човечество от руското шпионско човечество. Даже въобще от руското човечество.

Не го било страх ни от мечки, ни от нищо. Даже и Пу Тин да се появял, нямало да се уплаши. Или поне не много. Знаел, че зад гърба му винаги е Ри Зо Ва и би го защитила с гърдите и голите си, нежни женски рамене. По едно време отляво профучали група песни, които отивали да помагат да се възцари Голямата Софиянска Демокрация. Първа била „Панаири, панаириии“, след нея летяла „Големият кораб минаваааа“ заедно с „До всяко добро съществоооо“, а отзад едвам кретал един дърт монолог…

– Аха, браво – помисли си Ив О – само така! Долу комунистите!

Песните дори не му помахали, били много заети да бързат.
Продължил той да си ходи из гората и да си ръчка. По пътеката пред него се търкаляло едно същество.

– Ха, какво си ти? – попитал Ив О.

– Аз съм евродипутатин и мразя комунистите. Надуло съм се така, защото много ги мразя и накрая ще се пукна от омраза! Яд ме е само,че като се пукна, ще си оцапам белите чорапки.

– А къде отиваш, ела с мен, щом си такова…

– А, не мога, заето съм, отивам да си взема заплатата.

И продължило да се търкаля по пътя си.

Ив О малко се ядосал, защото и той искал заплата и още по-ожесточено смачкал две гъбки. Бил твърд като скала и напълно безтрашен! Изсеченото му, строго лице изразявало решителност като на Клинт Истууд в „Добрият, лошият и злият“.

Изведнъж в храстите нещо зашумяло. Сепнал се Ив О, спрял се и се загледал. Нищо не се виждало. Ив О смело присъпил и отместил с бастунчето си няколко клона. Бил сигурен, че там се спотайва руски шпионин. Баавно бръкнал в левия си джоб… Не, не за да извади пищова, а за да се почеше.. И той е човек и него го сърби понякога. Между клоните засвяткали две зловещи светлинки. Цялата смелост на Ив се изпарила, толкова зловещо било съществото, което видял. Без всякакъв свян той се обърнал и търтил да бяга. След него останало само едно кълбо прах. В това време съществото се измъкнало от храстите. В ръцете си държало едно кремче против бръчки.

– Алоу, що избяга, бе Ив, това съм аз Елка Крема и също търся руски шпиони… Чакаййй меееее…

И търтила да го гони.

– Без такива – си казал Ив О и здраво се заключил в селската си къща.

Виктория Тинтерова
–––––

На гости на едни моряци, на кораба дошли монахини, понеже не били виждали кораб до тогава. Моряците решили да ги посрещнат с истинска моряшка песен. Мислили, мисли и се спряли на една. Най-приличната.
– Ама, вижте ся – казал капитанът – всички неприлично думи трябва да заместим с тралала.
Речено сторено! Строили се и изпяли:
– Ние моряците, тралала – тралала-ла, тралала и трала -ла!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *