Книги

Другите понякога сме ние

Кликни върху изображението

Има такива книжни герои, в чиито хартиени очи можем да се вгледаме и да видим себе си отвътре, без да сме предполагали, че наред с товара, който носим осъзнато, на гръб мъкнем още един куп душевни особености.
Сигурно всеки от вас се е припознавал в някой срещнат литературен персонаж – поне малко.
В това, лично за мен – книжно събитие, каквото е „Бащата на другия“ на Паринуш Сании, аз открих много от себе си. Не буквално, вземайки предвид конкретните случки или ежедневно-битови преживявания на героите. По-скоро в духа на тяхното изживяване и осмисляне.
Говоря за онези моменти, когато си даваш сметка, че твърде често си бил психически на същото дередже откъм мисли и разнопосочност във вземането на адекватни решения как точно да постъпиш.
Аси или Баби да послушаш, черно или бяло, горе или долу!?
На малкия Шахаб – ще ви се прииска да гушкате това уж лошо, но всъщност дете с добро сърце – му се налага да прави тежък избор на почти всяка страница и всяко негово решение как да действа нататък, е резултат от познанията му за света, които пък са в следствие на това, което е видял и успял да научи от своето най-близко обкръжение – семейството. За едно подрастващо дете, семейството почти винаги е целият свят.
В този ред на мисли, светът – този по-големият, в който всички съжителстваме заедно, не се нуждае от все повече и повече конвенции и регулации, които да ни учат, как да не си бием жените, децата или третополовите братовчеди и комшии, както и да не ги тормозим психологически и емоционално.
Тази, а и почти всички книги са своего рода Конвенция за горното. Стига да има кой да ги чете и разумява.
Следствията обикновено стават последствия и от това, което ние показваме на зависещите от нашето „благоволение“ се ражда добро или зло.
Светът има нужда от образование. Най-вече такова образование, каквото могат да ни дадат книгите.
И от любов, разбира се.
Четене и любов. Толкова е простичко!
Нерядко второто е следствие на първото, а последствията вече няма как да не бъдат положителни.
Знаете ли, най-голямата потребност на хората днес е да обичат.  Ние целите сме протегнати към обичта.
Мисля, че тази необходимост за нас, освен генетична е и още възпитавана и подобрявана от примера на иначе немалкото останали добри същества наоколо.
Абе, мисля си, че имаме властта да променяме нещата към по-добро.
Ще ми се да внимаваме повече обаче – всяка власт е от Бога, но не всяка власт е Божия!

Открийте себе си в „Бащата на другия“…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *