Яяя......

Дъждовният човек

Публикувано

Човекът, за който искам да ви разкажа, не е пътувал със самолет, даже бих казал, че не е пътувал дори и с влак, и автобус често. Първо, защото за него е мъчително да проседи толкова време без да прави нищо, и второ – защото не му се налага да изследва света. Поради простата причина, че всичко, което обича и го интересува, е в двора, улицата, и в малкото му провинциално градче. И дивите гористи околности.

Този човек, за който искам да ви разкажа, ходи с избелели куртки и захабени панталони, нерядко със скъсан нейде джоб от носенето на пирони или тел по себе си, с които вечно ремонтира или доусъвършенства своя свят.
Ако го гледате отвисоко и на бърз каданс, ще се уверите, че той е като мравка – в едната посока носи чувал, в другата се връща с някакво дърво за печката, друг път носи тежка греда на рамо, а на връщане – набрани билки или дървесна коруба, за да зарадва децата си. А в „свободното“ време пасе трите си крави, с които укрепва семейния бюджет.

Този, обсебен от идеята да свърши всичката на света работа човек, не знае как да я свърши, затова полага двойно повече усилия да действа – за да компенсира с мускули липсата на генерална плановост в начинанията си.

Той не е глупав или маниакален тип – просто ходи на работа в един завод, а като се върне, иска в оставащите часове от денонощието да оправи двора си, да обгрижи зайците, овцете и кокошките си, да полее доматите, да иде да коси трева от ливадата, да я суши и да прибира сеното, да чисти на животните, да им поправя счупените хранилки, да запушва пробивите на белките и поровете в стените на кокошарника, да ремонтира нещо в кухнята на обичната си жена, да се занимава с децата, да поправя контакти, да измазва някое парче от зиданата си собственоръчно къща, да реже лозите и да ги прочиства, да помага на други хора, които му помагат при косенето, или са му помагали при някоя друга колективна работа.

Не, той не е глупав или маниакален – животът му е толкова динамичен и толкова компресиран от натиска на нуждите, че той няма и как да измисли някакъв генерален план за действие, докато тича като подводничар да запушва непрекъснатите пробиви в претовареното си от задачи ежедневие. Този човек не работи само когато спи. Въпреки че и докато хърка, ръцете му потрепват щом му се явят свършени и несвършени неща в калейдоскопа на сънищата.

Работният човек, за който разказвам, би могъл да бъде наречен и дъждовен, защото нищо освен дъжда не може да го отклони от неговото мравешко и непрекъснато бъхтене.

Когато дъждът приближава или внезапно връхлита, той спира за миг да види и прецени какво идва – дали е сърдит самотен облак, или безкрайна армада от дъждоносци, заемаща цялото небе от запад до изток. Тогава оставя набързо вилата или лопатата и тръгва да проверява как се държи светът му под атаката на капките. Влиза под навеса и се ослушва като животно, което върти глава в подземния си тунел, за да разбере какво горе преминава и колко страшно е.

Намира капката, направила пробива между керемидите и подлага някаква тенекийка, за да я изведе навън. Друг път положението е толкова спешно, че трябва да се сложи кутия от сирене или друг съд, който за момента да събере мокрите нашественици.

На друго място трябва да се постави ламарина, която да съедини две съседни покривчета, еклектично допиращи се в хаотичното дострояване. Или да се провеси брезент, който да спира хоризонталните набези на някой ветровит дъжд.

Само в такива моменти дъждовният човек, провиращ се и проверяващ царството си за течове, може да види, пипне и да осмисли сътворените си постройки и достройки. Какво си мисли не е ясно, но понякога сяда някъде в оборчето или в навеса и гледайки летвите под керемидите се почесва по пълната си с осили коса.

Понякога дъждът идва в тъмното. Пристига неканен в часовете за сън. И тогава дъждовният човек се измъква от топлата си спалня. Разбудената му жена, знаейки къде отива, мърмори, че нищо не е от захар, за да се разпадне от няколко капки, но той нахлузва най-работните си панталони и тръгва с фенерче да обикаля онези участъци от своите владения, където очаква да се появи теч.

Понякога нощните му проверки се превръщат в нощни дежурства, защото дъждът и поривите му отварят работа. Пипва някаква летва или тенекийка в някой от паянтовите си лабиринти и вятърът само това чака. Вмъква се в открехнатото и завлича самоделната защита от картон, дъски и парчета керемиди, отваряйки много по-големи дупки в покрива. Тогава нощите на дъждовния човек се превръщат в тъмни делници. До зазоряване.

Странно поведение. Защо една бала сено или дворчето на курника са по-важни в този момент от съня му, не е ясно. Нито е разбираемо за някой от домашните му. Дали е някаква фобия, активираща се от „дъжд“, не зная. Но той е обсебен от тази грижа и не се е намирал нито един случай в работния му живот, когато дъждът за него да бъде наслада, която да слуша от топлата си кухня или спалня.

Има само един случай, когато уморен от шетане и проверки бе заспал в плевнята върху сеното. Леко потънал в мекотата на огромната тревна спалня, той хъркаше тихо под керемидите, в които дъждът биеше като скучаеща учителка с пръсти върху бюрото. А сеното омекнало от въздушната влажност пускаше приспивните си аромати, които са уникални и недостижими за всички опити на химиците да ги пресъздадат.
Тогава и децата, и жена му, го видяха бездеен. И бяха щастливи. И се молеха, всеки наум, дъждът да не спира. Защото дъждовният човек беше толкова уморен, че нямаше да му стигне и един мусонен период, за да се наспи.
Той похъркваше тихо в своята плевня и беше по-блажен и от най-разглезения монарх в неговите балдахинени покои.

Въпреки че се дразнеха от хаотичните му пристройки и навеси, жена му и децата му го обичаха в този момент. Обичаха го такъв, какъвто си беше. И не биха заменили тенекиено-дъсчения си хаос из двора за какъвто и да е дворец. Да не би да го събудят при преместването.

Николай Илчевски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *