Яяя......

Дъжд

Еремия има уникално местоположение – в средата на кръг от високи планини, в резултат на което през летата не пада почти никакъв дъжд. Причината – дъждовните облаци се издигат над заобикалящите я планини, във височина атмосферното налягане пада и те се изваляват над тези планини, както и непосредствено отвъд тях и валежите спират някъде преди Еремия.

Така е било от хилядолетия, а с промяната на климата това явление ще се изостря.
Когато бях дете, рекичката в местността Кощилявец пресъхваше в края на юли, в последните години започна да пресъхва в края на юни, а през тази година това се случи в началото му. Аз естествено взех мерки и построих резервоари, които захранват мрежа от пожарни кранове в района, от които пък моите съседи могат да поливат градините си. Тези резервоари обаче не са с неограничен обем и сега се улових, че се зарадвах на дъждовната прогноза за следващите дни. Вероятно тези дъждове също ще подминат това селце, но това не ми пречи да мечтая за дъжд.

Знаете ли, аз имам всичко, за което един човек може да мечтае в личен и в професионален план. И единствената ми мечта в момента е за… дъжд. И така се сетих за една случка отпреди 15 години:

Беше януари 2004 година, а аз имах да свърша нещо в град Сохар, Оман. Наех автомобил от едно от летищата край Дубай и потеглих на югоизток. По онова време граничният контрол с Оман не беше никак строг и дори по-голямата част от трафика между Дубай и Хатта – градче в Емирствата, преминаваше през част от Оман, където обаче нямаше никакъв граничен контрол. След половин час шофиране, ме посрещна табела „Добре дошли в Оман!“, а след още десет минути бях пак в Емирствата.

Наближаваше време за обяд, а аз не бързах – мисията ми в Сохар беше през нощта, затова спрях в Хатта Форт – крайпътен оазис – мотел, в който има нормален за критериите ми ресторант. Хатта е последното градче преди границата с Оман, но не си представяйте дюни и безбрежна пясъчна пустиня – разположено е в широка клисура, заобиколено от високи и негостоприемни скалисти планини. Отбих от шосето и спрях през бариерата на Хатта Форт. Охранителят се приближи от моята страна и аз му казах, че отивам в ресторанта. Той кимна приветливо и вдигна бариерата. Паркирах пред ресторанта и влязох.

Настаниха ме на свободна маса и получих меню. Всички освен мен, около 30 мъже, бяха в еднакви бели традиционни роби. В ресторанта нямаше нито една жена, нито деца. Обядът ми пристигна и аз хапвах бавно, трябваше да убия някак няколко часа. В един момент навън притъмня и над острите зъбери се показаха гъсти, черни облаци, а след това заваля проливен дъжд. Дори се образува малка рекичка по алеята към бариерата…

Докато съзерцавах мощта на Природата, около мен се случи нещо странно. Всички местни станаха и започнаха да танцуват… Без музика! Те танцуваха, пееха, 30 мъже, държащи се за ръце и размятащи белите си роби…

Това беше много неочаквано и дори се притесних що за ресторант е това. Арабски гей бар? Потърсих с поглед келнера и го повиках с жест. Той дойде веднага. Изглеждаше превъзбуден. Попитах го какво се случва, а той обясни: „От седем години не е валял дъжд. Господ ни изпрати този небесен дар и ние празнуваме!“.

Това ме успокои и довърших обяда си, след което помолих за сметката. Келнерът обаче отиде при собственика на заведението и му прошушна нещо. Собственикът му отговори и той се върна при мен с думите:

„Господине, не дължите нищо!“

Как така нищо? Та те ме нахраниха добре, храната беше чудесна, заслужават и щедър бакшиш… Изразих недоумението си, а той каза: „Ние вярваме, че ти ни донесе късмет. Благодарим!“. Е, щом вярвате, следващия път ще планирам пътешествието си според метеорологичната прогноза…

Никога няма да забравя радостта на тези мъже. Тогава сметнах реакцията им за …странна, меко казано. Днес обаче не смятам така. И дори се питам – не можем ли всички ние да започнем да се радваме на живота ежедневно. Всички да сме като братя всеки ден. Или това е само по силите на „боговете“, та те да направят така, щото един ден да започнем да се радваме на дъжда, на въздуха и на слънцето?

Димитър Димитров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *