Виктория Тинтерова

Дънките, кръпките…

Публикувано

Кръпката много е страдал за дънки… Не, не са само бананите, чуек, и други екзистенциални липси имаше….
И се замислих за дънките…

Имало е барок, рококо, ампир и какви ли не великолепни, пищни моди.
Сега сме в епохата на дънковите хора.
Първите ми, „оргинални“ дънки, ми ги подари моя приятелка, която беше живяла в Италия. Стари, нейни…. Е, поносих ги, па ми мина мерака. Мама ми шиеше каквото си измислех. Включително палтата. Имах много готини рокли, поли, блузи.. Постепенно, обаче, почнах да нося дънки непрекъснато. Веднъж, като бях на 16-17, с татко отидохме за обувки. Аз си избрах едни с нисък ток, тип гарсон, а той налиташе все на разни с токчета. Ама дънки с токчета?! Божее, ще ме изхвърлят от гъзарията… Татко се ужаси:

– Бе, детенце, тия са като за погребение…. – ама ми ги купи. С отвращение.

Приятелка преди година-две ми каза:
– Ееех, Вики, гледаме те с майка ми през прозореца /минавах покрай тях на път за работа/ и си викаме – колко готина БЕШЕ!

Това, вероятно, трябваше да е комплимент.

Снощи гледах един аремикански филм. Имаше разни кадри от улиците на Ню Йорк. Жените – с дънки и якета.
Кадри от Париж – жените с дънки и якета.
В София – жените с дънки и якета и шапки „тъпанарки“, такива едни като … е като горното на онова, дето предпазва от бременност.

Дънките откраднаха на жените елегантните, разкроени рокли, фустите, вталените палта, токчетата, капелите с перо, дантелените ръкавици и …. финеса. Добавиха ни мускули от финтеса. Сега сички сме като краварите в Дивия запад. Мускулести жени с дънки, които най-мразят да им целуват ръка и да ги ухажва някой колега….

В началото на демокрацията, един любим приятел, виждайки рекламата на Марлборо, викнал на децата:
– Маймуни, идвайте, почва каубойски филм!

Е, сега всички маймуни сме като в каубойски филм.
Еднакви, сиви, умислени, забързани нанякъде.
Дънките ни отнеха и Коледата. И тя е в дънки облечена, с яке и шапка „тъпанарка“. И почва от ноември, дзън-дзън-дзън…., а когато свърши, почва денят на влюбените, но преди това сме преживяли тиквения ден.
В дънки овъртолени.

И за да се подиграе съвсем Дивият запад с нас, напоследък дънките са скъсани тук-там. Като на най-изпадналите каубои, тези, дето са ги влачили с коня за наказание някакво.
Мухахаааааааа – смеят ни се те – мноого сте тъпи бе, човечество!

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *