Яяя......

Дядото и тиквата

Публикувано

Купуваме си тиква и заставаме пред един дядо, който е натрупал цял куп чудни оранжеви тикви, но ние искаме нарязана и изчистена, защото ако я обработвам сама има опасност да си отрежа някой пръст. Тегли ми тиквата, обслужва ни, като през това време заговаря Калина:

– Ааа дедии, ти колко си хубава! Харесва ли ти тази тиква? – и сочи пакетчето с нарязана тиква струващо 1,50 лв.

И тя, като майка си необщителна налеее…почва да се обяснява, че е на четири годинки и ще печем тиква с мед и т.н.

– Абе, дедиии, ти си по-сладка от всиките ми тикви! – умилява ѝ се дядото.

Аз през това време плащам и нервно пристъпвам от крак на крак, щото мозъкът ми е промит и дефектирал вече от глупости за лоши очи и лоши хора с добри намерения. Усмихвам се все пак, плащам, но съм нервна. Усети ме човека, че явно не съм с всичкия си и ми казва:

– Не съм лош човек. Не се притеснявай. Хубаво ти е детето, слънчево! – връща ми рестото, аз благодаря и той казва:

– Чакай малко! – дава едно левче на Калина и ѝ заръчва – Да си купиш нещо да се почерпиш деди! – и един добродушен смях.
– Ама вие направо ни подарихте тиквата! – шокирам се аз.
– Ти тиквата си я плати. Това е за детето да си вземе нещо сладичко, нали деди?

Баща ми е правил подобни неща за малките си клиенти хиляди пъти – подарявал е сладко от магазина, сок, плод, дава по нещо на някой сладък малчо. Винаги съм смятала това за толкова мил жест, а сега неоснователно се притесних. Този дядо продаваше само тикви и боб, така че реши даде паричка.

Страха, че все някой, някак иска да ти навреди, да те уязви, да злоупотреби те прави неуместно подозрителен, припрян и неприятен. Изкривява ти преценката и те прави параноик.
Хората изначално са добри. Ние впоследствие сме побъркани и объркани.

Ваня Милчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *