Яяя......

Един дюнер с всичко

Публикувано

„Жоро, бременна съм.“ Понеже леко недочувам, допускам, че не съм я разбрал правилно. Може би е казала „Жоро, бракониер съм“. Ами да, има логика. Какъв по-добър момент да признаеш на съпруга си, че отстрелваш диви прасета извън сезона, от почивката в Гърция, когато той тъкмо е захапал късче сувлаки и като цяло е в подходящо настроение да приеме подобен факт. „Няма проблем, миличко“, готов съм да изрека. „И без това не харесвам диви прасета. Ето, хапни си сувлаки.“ Обаче жена ми не е бракониер. И поради някаква причина от сувлакито ѝ се повдига.

Вълна адреналин тръгва от мозъчната ми кора, преминава през корема и се разбива в петите. Падам на земята и целувам пода. Вдигам с устните си изсъхналия труп на хлебарка и се разплаквам. Отчасти защото току-що съм целунал хлебарка, но най-вече, защото никога в живота си не съм бил толкова щастлив.
Новината ме прави нов човек. От кисел циник, който поръсва с ирония всяко блюдо, което животът му поднесе, се превръщам в позитивен лигльо. Все едно Къци Вапцаров, Емо Чолаков и Пилето от улица Сезам са се напили с текила, спретнали са си тройка и съм се родил аз. Не мога да се позная. Лежа си на плажа, когато слънцето е скрито от дебел, космат чичко. Представете си парче шунка, изпуснато в бръснарница. Грозна гледка. Аз обаче си казвам: „Красотата в природата идва в най-различни форми. Колко натуралност и неподправеност са събрани в тази конкретна, кръгла форма. Приятен ден, форма, желая ти щастие.“ След това, на път към хотела, ме ухапва куче. Но не просто ме ухапва, ами ми откъсва половината прасец. Стиска месото между зъбите си и весело размахва опашка. „Е бива ли такава хубава мръвка без пийване?“, карам му се аз. „Чакай да ти сипя едно узо.“
Жена ми, междувременно, е по-прекрасна от всякога. Към чара, енергията и лудостта, които ме накараха да се влюбя в нея, изведнъж се прибавят улегналост и смиреност. Комбинацията е вълшебна. Все едно караш последен модел Jaguar, но вместо мощен рев, от двигателя се чува арфа. Изобщо, тази бременност се очертава много лека. Гледам в бъдещето смело и не мигам.

Първи месец
Чувал съм, че бременните жени сменят настроението си изключително често, но да стана пряк свидетел на този феномен, да имам възможността да се докосна до него, да оцелея и да ви разкажа, е нещо наистина специално. Жена ми наглед си е същата. Две очи, два крака, два бъбрека, две гривни Пандора. Но емоционално у нея е настъпила промяна. Не, не промяна – Октомврийска революция. Плачът започва внезапно, без причина – независимо дали гледаме документален филм за Аушвиц, или прогнозата за времето. Аз я прегръщам и ѝ шептя топли думи, които я карат да се чувства сигурна и защитена: „Орлин Павлов, Джони Деп, Райън Гослинг, Григор Димитров, Конър Макгрегър.“ Номерът минава за кратко, после се усеща, че я пързалям, и ме стрелва с въпрос: „На този чехъл там ли му е мястото?“ Честно казано, милиони хора по света не знаят къде им е мястото, къде принадлежат и затова ходят на психолог, камо ли един скапан чехъл да знае къде му е мястото. Решавам да запазя тази безценна информация за себе си и да прибера чехъла в шкафа. За по-сигурно хвърлям боклука, пускам пералня, подреждам си чорапите по азбучен ред и боядисвам кучето в модерния за сезона цвят червена круша. Но напразно. Какъв съпруг, какъв стълб и опора съм аз за нея, щом не мога да ѝ помогна в неравната битка с хормоните? Трябва ми решение, при това бързо.

Втори месец
Планината Хуангшан, Китай. Въпреки огъня и бизонската кожа на гърба ми, в пещерата е студено. Питам учителя Уонг как е възможно това. „Не забравяй, че сме в Китай – отвръща ми той. – Бизонската кожа на гърба ти? Менте. Огънят? Менте. Пещерата? Менте. Ти, заеби, ами и планината е менте.“ Учителят Уонг е мъдър. Неслучайно съм бил път, за да му задам най-трудния въпрос: как да накарам бременната ми жена да се усмихва?
Учителят Уонг хваща в шепи костите от папагал и ги разпилява пред себе си. След което ми казва да се отдалеча. Изпълнявам заръката му и ахвам: костите са се подредили във формата на… дюнер. Как не се сетих по-рано?!
Хващам първия самолет-менте за България, купувам XXL с допълнително картофки и го поднасям в нозете ѝ като дар от далечен император. Тя отхапва, отхапва отново и изрича най-нормалното нещо, което човек може да каже на половинката си, по принцип: „Искаш ли да гледаме филм?“
Казват, че диамантът е най-добрият приятел на всяка жена, но от мен да знаете – най-добрият приятел на бременната жена е дюнерът. Има ли вкусна храна, положението е под контрол. Жена ви най-вероятно не иска съветите ви, логиката ви, нито да ѝ рецитирате Шекспир. Купете ѝ дюнер, баклава, гюзлеме, изслушайте я, без значение колко странно ви се стори притеснението ѝ и й кажете, че всичко ще бъде наред. И то ще бъде.

Трети месец
Родителството е най-важната професия на този свят, но и единствената, за която никой не те подготвя. Не можеш да си автомобилен състезател, ако нямаш книжка. Нито хирург, ако не си завършил Медицина. В същото време, ставаме родители, без никога да сме сменяли памперси, да сме хранили бебе и да сме гледали Дора Изследователката. Eто защо се записваме на курс. Жената, която води лекцията, говори пламенно и заповедно като Хитлер. От нея научаваме как трябва да купим точно 114 вида крем, ако искаме бебето ни да расте здраво и щастливо. В Африка имало документиран случай на оцеляло дете, отгледано само със 113 вида крем, но нямало смисъл да поемаме такъв огромен риск.
Всички в залата сме „мами“. Жена ми е „мама“, и аз съм „мама“. Ебало си е мамата. Мамите се познават по това, че използват много умалителни. За час и половина лекция успявам да си запиша следните примери: тампонче, памуче, личице, крачета, ръчички, кожичката, кремчета, кремчето, личице, кремче, дечица, пастичка, зъбки, пастичка, сладичка, бебенцето, бенцето, бебенцета, шишенцето, бебенцето, бебенцето, лъжички, бързичко, бебенцето, пюренцето, бебенцето, бебенцето, бебенцето, бебенцето, бебенцето, бебенце, бебенцето, бебенце, бебенцетата, гащички, бебенцето, коремчето, нощничка, главичката, бебенцето, нощничка, нощничка, гръбчето, бебенцето, крачетата, бебенцето, главичката, бебенцето, бебенцето, бебенцето, главичката, главичката, главичката, главичката, бебенцето, бебенцето, бебенце, бебенцето, коремчето, бебенцето, бебенцето, бебенцето, бебенцето, бебенцетата, бебенцетата, бебенцето, бебенцето, бебенцето, бебенцето, бебенцето, нощничката, гривничките, бебенцетата, топличко.
Тръгвам си с диабет, но и с ценни знания. Пардон – знанийца.

Четвърти месец
С жена ми се хващаме на бас за пола. Ако това ще ви помогне да се ориентирате за предпочитанията ни – аз смятам, че бебето ще може да паркира, тя смята, че няма да може. Настъпва денят на истината. Вълнението е голямо, все пак сме сложили по 50 лв. Взирам се във ехографа, сякаш там играят Ювентус и Реал Мадрид. „Виждам пенис“, казва по някое време лекарката. Това не е добър знак, мисля си аз, но не се отчайвам. Имаме време да обърнем мача. „Виждам още разхвърляни чорапи и футболни списания. Честито. Ще имате момче.“
Винаги съм искал дъщеря. Но в момента, в който разбирам, че очакваме син, съм на седмото небе. Малко момче, което ще рита топка, ще пази майка си и ще ни къса нервите. Нямаме търпение.

Пети месец
Когато тръгнеш да избираш име за нероденото си дете, разбираш колко много хора те дразнят.
„Иван не става, защото имах едно гадже, което се казваше така.“ Да уточним – това са нейни думи, не мои. „Нека не е Милен, че ме спукваше от бой в училище.“ „Абсурд да е Мартин. Веднъж един тъпак ме засече с колата на Раковски. Не го знам как се казва, но като нищо да се казва Мартин, не мога да рискувам.“
В крайна сметка стигаме до компромис. Тя избира името на сина ни, а аз пускам прахосмукачка.

Шести месец
Постоянно си мисля дали ще бъда добър баща. Какви житейски уроци ще предам на сина си? Започвам списък с ценни напътствия, който да му връча на 14-ия рожден ден. Тъкмо няма да давам пари за плейстейшън. Ето докъде съм стигнал.
„1. Искам да имаш самочувствие. Да гледаш така, както е гледал Александър Македонски, когато е завладял Персийската империя. Не! Искам да гледаш така, както гледа фрийлансър, който пие джинджифилово лате в Costa и работи на макбука си.
2. Не се страхувай от духове и да казваш извинявай.
3. Избирай диня от пазара така, както си избираш гадже от Студентски град. Чукай внимателно и слушай.“
До раждането на сина ни остават още три месеца. Списъкът тепърва ще расте. Ще го попълваме заедно. Ще се учим в движение, ще грешим, ще плачем, но повече ще се смеем. Защото любовта е като дюнер: не знаеш къде започва, но не искаш никога да свършва.

Георги Блажев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *