Ше си праЙм кот си искам

Един панталон, моля. А, и зареден пистолет, мерси!

Публикувано

Ще купуваме панталон. За НЕГО! И влизаме в китайския МОЛ в Шумен…
Аз си имам ИСТОРИЯ от там, тази е на баща ми.

Още с прекрачването на прага ме пита:

– Трябва ли да ги поздравя някак по-специално – да кажа „цигу-мигу“ или нещо друго на китайски?

– Нещо друго на китайски!? А „цигу-мигу“ какво е в превод? Може би – „Залегнете“? Трай и си мълчи, тука не ме обичат!

– Добре, добре…

И на първата служителка, нищо че си беше натурална българка, го чувам да цвърчи – „Мао Дзе Дун и Хонконг, уважаема“.
Щях да потъна в земята…от смях.

После я пита – „А накъде са ви гащите?“

Момичето, сещате се, изпадна в недоумение – тоя защо дрънка глупости, какви гащи търси, а оня с него защо му текат сълзи и се тресе и хили като погъделичкан китаец.

Казвам ѝ – „Спокойно, мойто момиче, аз ще го ориентирам за гащите, отивай да вариш ориза за шефовете…“

Втори отровен поглед. Голяма работа!

Гащите са си там, където трябва – точно до роклите. Търсим панталон, нали – не долни гащи.
Нашия човек започва да разглежда обаче роклите и вика:

– Да земем една фуста на майка ти, а?

Сега знам какво ще последва – историята как преди години той е напълнил гардероба на майка ми с дрехи и обувки. Действително, когато още беше активно обикалящ напред-назад като кмет, редовно се връщаше с подарък за майка ми – я рокля, я пола, я обувки… И всичко ѝ беше по мярка и вкус! Не знам как го прави, но може да избере дори тазобедрена става в съвсем точен размер и на случайно срещнат на улицата непознат. За себе си обаче и шапка, дето да му става не може да си улучи – или ще я вземе в размер като за новородено или като за Хагрид, пазителя на дивеч в Хогуортс или в пропорции като за ръбестата глава на Цветан Цветанов. Няма, брате!

И така – отказвам го от пазаруване на дамска конфекция и преминаваме към мъжката такава.
Тоя панталон е много блестящ, оня е твърде скучен, третия блъска на циганин на сватба на друг циганин, четвъртия не знам какво, хеле по едно време се спря на три модела. Аз отхвърлих единият чифт, че той пък сякаш беше габардинен, като на Вълко Червенков на партийно събрание през 50-те, но все пак останаха два.

И влизаме в пробната.
А тя е скована като за седемте джуджета. Но само за едно от тях. Най-малкото. Изтърсакът. А аз също трябва да вляза, защото баща ми и в бална зала да е му е трудно да си намести шкембето и да си обуе чорапите, какво остава в тая теснотия.
И се започва едно изуване и обуване и направо е страшно!

„Дръпни тука! Опъни там! Рааааз, два! Чакай, ше падна! Дай левия, дай десния, дай пак левия, изтървахме десния, алеле майко!“

По едни време, докато моят лакът е забит в едното ми ухо, а неговият в другото казвам:

– Дай отвреме на време да се обръщаме един към друг с „тате“ и „синко“, щото хората наоколо ще решат, че тук вътре се снима някакво извратено порно, а?

И се почва:

– Дай сега левият крак, синко.

– Готово, татко, на вземи.

– Дай сега десния, синко.

– Имаш го, татко. На, дръж, заповядай!

Ний така възпитано не сме си говорили от 1986-а, когато окончателно се превърнах в келеша, който съм днес.

Имаме обут панталон!

– Как е? – питам го.

– Стяга ми – отвръща той.

– Къде ти стяга?

– На прасеца.

– Ма как свободен, полуофициален панталон ще ти стяга на прасеца, бе!? Това да не е леопардов клин?

От съседната проба някой започва да се хили.

– Не знам, ама ми стяга. На, погледни!

Поглеждам…

– Ам как няма ти стяга – запасал си крачола в чорапа като чобанин!

– А, тъй ли…

От пробната до нас някой вече припада от смях.

– Някъде другаде да ти стяга? Около ушите например?

– Не, добре е, ама не ми харесва как ми стои.

– Кое не ти харесва?

– Не знам. Имам чувството, че изглеждам тъпо. Няма да е тоя, дай другия.

У комшиите по пробна някой прихълцва и май ше мре…

Айде всичко наново!
Дай десния, дай левия, изкарай си глезена от устата ми – не, ти си изкарай твоя от моята, тате, синко, дъще, майкооооу, бат Герги – задушавам са, хвани тука, дърпай там, една линейка за тоя до нас…

Тюююю, нагласихме го!!!

След като излязохме от пробната във вид като да се връщаме от битката при Сливница, негова панаталонена Светлост вика:

– Да пробвам още един, ко ше кажеш?

Ще кажа, че по-добре да си избера сутиен и дамски прашки от закачалките в съседство, да се съблека гол, да ги нахлузя и да се въртя като дервиш в средата на магазина, това ще кажа!!!!

После купувахме шаран, но то е вече друга история…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *