Ше си праЙм кот си искам

Един Туарег, една чистачка, едно спукано стъкло и аз

Публикувано

2005-2006-а става това.
От поточната линия в Дюселдорф, Гармишпартенкирхен или Жанабергендорф, където там ги правят, тъкмо са слезли първите фолксвагени Туарег и остатъците от мутро-барока в България цапаха кълки от кеф и ги купуваха като бесни.

Аз съм млад бензинджия по това време и едва започвам кариерата си в петролния бизнес. Разбирайте го – пълня резервоарите на всякакви оръфляци, включително на намръщени батки с жипови като гореспоменатите и секакви други бракми струващи от осемнайсе хиляди мельона лева нагоре, както и им бърша джамовете със скрития копнеж да изкарам два лева бакшиш.

Ей, имаше големи гадове! Идва ми с исрящо чиста кола, до бензиностанцията карал едвам-едвам, зер някоя мушица да не се разпльока на челното стъкло и да му развали фасона, течност си бил налял, маслото си бил проверил, жена си опънал здраво на задна прашка сутринта и всичко туй да няма къде да са включи човек, обаче вика – „Сичко мий шес, само налей догоре, че дълъг път ма чака.“
Ам аз как да ти зема двата лева бе, михлюз стиснат!

Тъй ли, дейба твойта леля скръндзлива? А влез да си платиш и да са изпикАш, пък аз ща наместя, не бери карез. Влезе ли? А глей ся!
Задна дясна с нокътче на вентила и две атмосфери надолу одма.
Излиза оня, оставил сто и пейсе лева за бензин и още сто за вафли, мокри кърпи и редбули, източил бойлера и за път се стяга, пък аз му викам му мазно-мазно – „Господин баровец, ам задна дясна вий кифла. Как щяло да ва пусна тъй!? Преместете ако обичате жестоко манифик автомобила си на помпачката да ви я нахендря с пресен въздух, пък на вас ко вий на сартце и доша, ми дайти ми некой лев и аз да сквася остата таз вечер с некоя бира. Пък ко остане и за мезе – ехееее, Господ късмет да ви даде тутакси и катаджиите само да ги миришете, както ще тръгне лаф след няколко години.“

Не им говоря чак такива простотии, но в тоя смисъл, сешсе. И дърпа оня на компресора, ама седи в колата, докато аз нежно обгрижвам колесната ѝ анатомия и един вид – помпи там, пък аз като свършиш, давам резко направо на втора и заминавам, а двата лева ги пиши на тефтеря.
Даааааа, бе! Ама аз ще ти проверя сички гуми и ще те гледам така жално-милно, че няма де да ходиш и ше смъкнеш джама, колкото да провреш някаква банкнота, слушай ко ти пей радиото, бе!

В девет от десет случая номерът винаги минаваше. Последно се помпеше предна лява, за да си най-близо до шофьора и когато тръгнеш да вдигаш палци, че вече всичката е свършена и лек път и дрън-дрън и почти да му дишаш в носа, той да няма къде да ходи и волю-неволю да си бръкне в джоба.

Сега по същество за Туарега, че се отплеснах.
Имаше един редовен клиент с такава джипара – солиден господин с тъмно минало и мътно настояще. Почти всеки ден минаваше през бензиностанцията – я дизел ще капне на немската машина, я кафе с някой ще седне да пие и всичките му авери все едни такива бабанки като него бяха.
Зареждаше ли, винаги даваше някой лев бакшиш.

Идва един ден, спира оня танк пред входа и започва да разглежда течността за чистачки. Аз се шматкам между колонките, нямаше никаква работа и си викам – бе, що да не се напъна за по едно кафе за мен и колегата, който в този момент пушеше някъде отзад.

Запътвам се към прасенце касичката, лепвам една мазна усмивка под носа си и вещо започвам да му разяснявам предимствата на едната марка течност спрямо другата. Избра си прасчо каквото там си избра, аз угоднически си предлагам услугите, пък да му я шибна таз течност в казанчето, па през това време той да може да влезе да я плати и развали едрите си банкноти, че да има дребни да хвърли на раята.

И си изтичква той послушно вътре и се инсталира пред щада със скъпата минерална вода да разглежда. Аз пълня търбухчето на джипчето с течност и решавам, че като ще е гарга, нека е рошава и нагла – тука може да капнат и пет лева, кой знае.

Вдигам чистачките и с отработено движение излъсквам джамека. Имах си един номер – след като свършвах цялата работа по забърсването, с четката и посрецвом ено въртеливо движение на китката придърпвах всяка чистачка, която се удряше в другата ми ръка, която пък я чакаше на два сантима от стъклото, за да я спусне нежно върху нея.

Правя си го тоя номер, ама някакъв дошъл без да го усетя ми виква да съм ходел да го зареждам, моля ви се, аз се обръщам да видя що за наглост е това и…изтървам чистачката от високо, тя се удря в кокалчетата на ръката ми, отскача, чупи се и рамото казва „пляяяяяяс“ по основата на стъклото, което за да не остане по-назад казва „цакърррр“ и една красива пукнатинка плъзва нагоре.

Даааааа, ето Иване как ше омреш, мойто монче – докато изнемогваш от глад и жажда изплащайки заема достатъчен да преобзаведеш замъка Уиндзор, но с който обаче ще закупиш нов джам за този таралясник.

Припотих се и изтинах не, ами бронхопневмония развих за три секунди! Оня зад мен на колонката пищи, че няма кой да го зареди, а аз мисля с какви дрехи да ме погребат и какво да пише на надгробната ми плоча.

В тоз момент идва колегата след фас паузата и отива да му го сложи на тоя досадник на шеста колонка. Един проблем решен – има още един за решаване. С едното око поглеждам към магазинната част – оня още си избира вода, с другото око поглеждам джама – пукнатината е замряла и се е стабилизирала, с третото се вглеждам в себе си.

С крак придърпвам падналата на земята чистачка и се колебая дали да не се наръгам с нея право в сърцето или…ами, няма или! Все пак се опитвам да я сложа на мястото ѝ, ама тя счупена. Коляновият вал ли, гарнитура на главата ли, носач ли – нещо е прецакано и не може да се позиционира, мамка ѝ и анджиклама. Слагам я въпреки това така, сякаш не е мърдала от обичайното си място.

Ха! Като си е легнала закрива и спуканото – то все пак беше два сантима. Колата нали е отключена, отварям шофьорската врата лекичко и от него ракурс, все едно съм водача, поглеждам вперьод – ми, то нищо не се вижда. Донамествам счупената пущина, забърсвам всякакви остатъци и следи от почистване, само подхвърлям през рамо на колегата да се прави на умряла лисица и да си намери някаква работа далече от джипа и изхвърчам някъде далеееееч, далеч.

Е, колко далеч да е – завирам се в тоалетната на персонала, заключвам се, сядам на чинията и започвам жарко да се моля тоя с колата за найсе милиона да си тръгва мирно, кротко и категорично и се моля също да си пусне чистачките чак към Девня, а едната като хвръкне зверски в банкета от другата страна на магистралата, той да изпсува и пътищата му и калпавите фолсвангенски чистачки, заради които ся и челното му стъкло е за смяна, мама му мръсна деба и стъкло!

Ма, нали все пак колата е с Каско – ще си каже той. Аре майната му, ко толкоз – ще си каже пак и аз ще живея!

Да ви успокоя – нещо такова е станало, защото не се върна една седмица. Едва след това се появи с някакъв мерцедес. Аха, Туарега е в сервиз за отстраняване на щета.
Ах, скапани немци! Затуй им се разпадна третия райх. Заради некадърната немска инженерна мисъл, даааааа…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *