Мрънководител

Една жена в разцвета на силите си

Тя е жена в разцвета на силите и живота си. Доста преди пенсия, симпатична, здрава, права, енергична. Станала съвсем рано (според обичайните стандарти) баба на три внучета.

Има две деца.
Синът ѝ е завършил археология, а сега кара ТИР в Италия. Дъщерята, от която са трите внучета завършва банково дело, но заплатите в сектора, а и работното време не позволяват да си отглежда децата спокойно, затова поддържа две сергии за дрънкулки от стомана и мънистени гривнички.

Самата тя, жената с трите внучета, е била дългогодишен главен готвач, дори за кратко се впуснала в „малкия бизнес“ и е държала малко ресторантче. Не издържа на десетките и стотици разпоредби, които съсипват „бизнеса“ ѝ и затваря ресторантчето. Преди това е била технолог в нещо като завод, където са правили електрически системи – всякакви доколкото разбирам. Заводът бил затворен впоследствие – фалирал или фалиран, няма значение. Вносът на по-евтина продукция от къде ли не предопределил съдбата му.

С мъжа ѝ са от Монтана. Дошли във Варна с надеждата за по-големи възможности. Сега мъжът ѝ държи гаражче-сервиз за коли, а тя е чистачка. Извинявам се – хигиенистка.

„Абе, няма срамна работа…“ – казвам ѝ, докато тя премита с една метличка около мен, а аз допушвам цигарата си.
„Абе, няма, така е, ама сега едни жени, които цял живот са били единствено метачки ми се явяват шефки и само ми нареждат кои фасове и хартийки да събирам, сякаш аз не знам.“

После ми казва: „Други са хората тук, безсърдечни някак, не като в моя край…липсва ми това..“

През цялото време не говори с обида, само с огорчение.

Вчера, под поста с размишленията ми за Брюксел и Европарламента, ми се включи с коментар някой си Запрянов. Написал беше следното, не цитирам точно, но смислово е едно към едно:
„Започнах едно време работа в Америка и започнах да возя хора с милион и нагоре долара (беше използвал символа „$“ – ах, колко американско). Богати хора. После си купих жилище тук, после в България, нямам заеми, нямам кредити, заради което правя следния извод – като се движиш с богати хора и не си мрън-мрън, ти ставаш богат.“
После аз му написах – „Я, колко лесно било…“, а той си изтри коментара. Предполагам ми се обиди…пръдльо.

Ох, колко са ми втръснали тия с рецептите за лесна финансова независимост и забогатяване. Всичките започват с „Вземете един или няколко богаташи и се отърквайте в тях.“

Как пък един път някой богаташ не слезе при бедните, да се отърка в тях и да разбере какво е да си в безизходица, как бе, мамка му!?

One thought on “Една жена в разцвета на силите си

  1. Откакто прочетох статията мисля, мисля и виждам себе си . ..наложи ми се(поради съкращения в областта, в която раборих )се да мета и бърша боклуците на едни такива особи, но по чужбина. Слава Богу имах шанс да се завърна в родината си и да победя проблемите

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *