Послепис

Една история с Влади Въргала и с послепис към нея

Публикувано

13.08.2017 г.
Имам една история с Влади Въргала. Е, не – не е от рода на „и като седнахме да пием по една ракия с Влади и еди какво си“. Нещо съвсем тривиално е.

Значи, годината е 2007-а някъде, а аз съм контрольор (тоя дето зарежда) в Лукойл и то контрольор с опит. Казвам с опит, понеже са ме уволнявали поне осемстотин пъти, карал съм се с клиенти и тъпанари (понякога това е едно и също) както и Антон Тодоров не се е карал с Корнелия Нинова и съм вдигал, както и са ми вдигали по същество обикновени, но доста грозни скандали, ама толкова много пъти, минимум колкото са зрънцата ориз в един пакет.

Уволняваха ме не всички, а само една част от тия, с които сме си мерили пишките, половината може би, защото другата половина решаваха, че просто могат да ме издирят в извънработно време и да ми натрошат крайниците например. Имаше някакъв паритет в различните намерения на хората спрямо мен. На финала аз сам напуснах и никой не ми счупи барем едно кутре, но нейсе.

И така, беше летен и отпускарски сезон. Опашката от коли за зареждане стигаше до Балчик и ние с колегата в един момент само дето не се поляхме с бензин и не се самозапалихме за назидание на всички шибаняци, дето един от тях не спря на Еко-то километър по-надолу, та малко да ни облекчи положението.
Представете си нещо като панаир на Дракона Хуй-че в коя да е китайска провинция, с безплатен захарен памук за всеки и вие сте този, който раздава памука – да ти е драго да псуваш!

Един вика – „Двайсе лева!“
Аз викам – „Какво, ябълки ли, круши ли? Да ги тегля или на око?“
Друг се опитва да надвика някой по-близо до мен, без да виждам откъде се дере – „За пейсе леа от хубавия дизел, мой. И ми тръкни джамека!
Аз надвиквам всички в отговор – „Пейсе леа на който таралясник ми е най-кеф ле? Ни та виждам кой си, ни нищо. Стой си до бангията и кат наближа ми кажи къде и колко, щот моа и да ти са изпикая в резервоара с туй отношение. За джамека – забръй навеки! Яла ми на някоя нощна – ше има време и клапаните на маторя ти да припасна, ама ся имам време, колкот’ да са гръмна.“

Весело е, хубаво е и отвсякъде се чува музика! Бе, що не са продъни таз земя и да погълне всинца ни ве???

Тъкмо правя заклинание за последното и на шеста колонка спира един мечок. S-класа, от ония старите, масивните, дето знаеш, че можеш да ги използваш вместо танк и да подкараш тоя танк между колонките на първа на полусъединител и със затворени очи.
От него слиза Влади Въргала и вместо да си завре ръцете в задника, както правят всички днес, без да се оглежда къде е оня хашлак, демек аз, който зарежда, защото е преценил обстановката още от края на опашката, той хваща пистолета, отваря резервоара и започва да си пълни сам. Представяте ли си!? Не го порази мълния, не му изсъхна ръката, не му излезе цирей на задника, въобще – можело, щом се наложело, а?

Не, викам си, на бай Влади ще му дозаредя колата собственоръчно и ще му измия всички възможни стъкла, даже ще му монтирам пакет дограма и ще измия и нея!

Заебавам тоя на газта, дето ми дудне вече пет минути къде си е слагал газовото, ма колко пари са му зели, ма колко харчи на сто и други негови си гейски подробности – без това е догоре – и отивам при Въргала. Нареждам му вежливо да остави, че аз ще го опаткам професионално, той ми благодари и се запътва към касата. Още помня за колко пари искаше гориво – за шейсе лева.

Пуснах да върви бавно и на 59,50 бях изтъркал и подсушил всяко прозрачно покритие по колата му. Междувременно и заредих комшията му по колонка, на когото майка му явно го беше учила капаче на резервоар да не пипа и когато спре на бензиностанция да се прави на недъгав. И той нагло поиска да му излижа автомобила с четкат, ма аз се направих на внезапно забравил българския език с думите „Нот ъндърстенд, май френц – ничево не паниюаю кво шпрехаш, орджан сини!“

Приключих с мечката на Въргала и се изнесох към останалите олигофрени.
Вече се карах с някакъв малоумник в другия край на бензиностанцията, който се опитваше да ме убеди, че непременно трябва да му напомпя гумите, пък ако ще турско да стане, а аз му обснявах, че ако ще слънцето да слезе от небосклона и самото то да ме помоли да го припомпя, пак няма да докосна вентилите му, когато усещам някой да ме потупва по рамото. Обръщам се – Въргала.
„Вземи да пиеш едно кафенце, батенце, че като те гледам как хвърчиш…“ казва ми усмихнато и ми пуска някакви левчета в джоба. После си тръгна като пич.

Една година съм пазил едно от левчета му. После така се случи, че веднъж приритах преди заплата от липса на финанси и похарчих и него. Ама това левче сега циркулира из националната търговска мрежа и всеки ден носи късмет на някого, защото аз така го нарекох – за кадем.

***

28.01.2019 г.
С днешна дата, Влади, искам да ти кажа, батенце, че се надявам това левче отдавна да се е изтъркало от употреба и да е дадено в някой клон на БНБ за претопяване. Чини ми се, че покрай метала и кадемлийското му покритие ще да е дало фира. Във всеки случай, оттеглям си много от думите, които съм казвал за теб, щото ти, батенце, много взе да се излагаш напоследък. Хората, сънародниците си взе да наричаш некадърници и безделници и ако го правеше в друг, различен контекст, освен от този, че ГЕРБ, видиш ли душа давали за народа и добруването му, а Бойко е едва ли не най-светлия лъч пробил сивите, тежки облаци над държавата, то бих се опитал да те разбера, ама ти от славославяне на новите си гербаджийски приятели забрави да се оглеждаш и да чуваш именно народа. оВЪРГАЛя се в помията и от там започна да назидаваш и да нравоучителстваш. Не ме кефиш вече, батенце, зареждай си сам…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *