Яяя......

Една свежа история…тя пък щото Алена има други

Сега ще ви разкажа една свежа история от тия дни.

Преди известно време се случва да изпаднем с моята любима майка в някакви несъдържателни разговори от махленски тип, при което се понаостряме и си влизаме резко без контра във вътрешния мир. Следва тряс – прас, некви врати, неща, и „О, тека ли!!!!?“, „Ся видиш!!“, чал. Збогон.

Минават се 5 дни и телефонът ми звъни, баща ми казва, че „Майка ти си е купила кола и е оплескала раотите. Виси в някаква застрахователна кантора от 3 часа и не знае на кои светове е.“

Замислям се. „Майка ти си купила кола“, звучи зле, но още по-зле е това, че миналата година самата аз ѝ купих една мънечка кола, която последствие тя отказа да ползва по същество и остана вярна на градския транспорт. Защо са и две?!

Запътвам се към застрахователния офис, щото, омг, се оказва, че аз и майка ми се намираме в един и същи търговски център, дори на един етаж, с тази разлика, че аз съм по бански и си купувам джапанки, а майка ми се е изтупала все едно е купила флотилия и се тутка с един стресиран, застрелян застраховател, с който през последните няколко часа се опитват неуспешно да анулират „х“ на брой застраховки и да направят една комплексна.

Влизам в офиса с походка на поне дипломатическа особа, чупя две стойки на входа, привличайки вниманието върху изключително неподходящия си за подобни събития пъстър – флорален – плажен тоалет – под който прозира най-кичозния тигров бански, който може да съществува, при което застреляния или мъртвороден (не мога да определя с точност) брокер…съвсем се паникьосва и разтреперва, а майка ми хвърля към мен смутено-сърдит поглед и само поклаща глава в ужас от цветния ансамбъл в който грея.

В този момент тишината направо крещи, само приближаващите се към бюрото джапанки, издават убийствения скърцащ звук на нови джапанки върху теракот. Казвам ви, същински психотрилър. Не сте виждали по-бързо събиране на хартии и по-мълниеносно сбогуване с потенциален клиент. Всичко свърши точно за 12 секунди.

После вече беше лесно – диагностика след около час при моите момчета, 7 грешки, 1 скандал в най-голямата автокъща по тези ширини (в този момент аз все още съм облечена/съблечена по цветя и тигри), 1 зачервен мениджър (който в две трети от времето прекарано в моята мила компания, съскаше „ВИЕ ЗАПЛАШВАТЕЛИМА“, 1 рекламация, 2 анулирани застраховки…и след 2 дена парите потекоха полекичка към сметката на мама – застраховки и намаление на цената…

Понеже отбелязах хеттрик в първия мач, реших да пусна и втора рекламация, този път до генералния директор, ей тека, за спорта…и той днес ми звъни и ми вика „г – жо Бозова, ала – бала, тинтири – минтири, изпратете си сметката, за да преведем сумата която бихме желали да ви върнем в рамките на специалната ни програма за намаление…“ 😂😂😂

Идеше ми да му кажа – ей, кълвач, няма се бъзикате с мама, щото напрао ще ви сдъвча и изплюя целия маркетингов отдел за закуска. Дадох му сметката и любезно благодарих.

Майка ми си научи урока и повече няма да си купува автомобили, за да ми демонстрира как чудесно се справя с всяка ситуация и без мен. Аз научих само, че наистина няма ненаказано добро, след всичко получих „оооох, въъъй, никога няма да си простя, че изтървах юздите и те оставих да вземаш решения сама, трябваше да бъда твърда…ти щеше да си наистина брилянтен адвокат, а каква стана тя..“

Тва е, няма пълно удовлетворение в тоя живот. Ей това ще го слушам докато смъртанираздели, мамкаму. Или една от двете ни не я тресне старческа деменция и не забрави колко яко се издъних, тропайки с крак и врещейки #жевотасиесамомой!

Алена Велчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *