Яяя......

Едно голямо сърце

На този ден преди две години разбрах, че много съм обичала и имам голямо сърце :

Лежа опната възнак върху кушетката в спешния кабинет.

Докато лепи вендузите на кардиографа по тялото ми, сестрата обяснява – и нали знаете, ако състоянието ви не е животозастрашаващо, ще трябва да си платите 35 лева такса.

Замислям се какъв ли кеф е да имаш примерно инфаркт, ама безплатно… Прозорецът на кабинета на първия етаж е широко отворен, чуват се гласовете на хората отвън и се чувстваш някак си уязвим.

Сестрата се вглежда в мен и казва – ама аз вас ви познавам, не идвахте ли скоро тук, сигурно много ви харесва при нас… Преди година и половина, просто съм запомняща се, казвам аз и опитвам да поведа мил разговор за здравната система, а сестрата ми се оплаква, че кара второ дежурство.

След малко млада докторка е вперила поглед в рентгеновата ми снимка на монитора си, седнала съм на олющената кушетка, краката ми висят във въздуха и сигурно затова се чувствам като дете, което чака да му кажат дали може да излезе да си играе навън…

И точно в този момент влиза лекар, който прилича на комисар Катани, хвърля поглед върху снимката ми и казва – о, какво голямо сърце! Знам, че едва ли ми прави комплимент, но все пак питам какво значи това, а той – ами много сте обичала, госпожо!

Та така, внимавайте колко обичате, за да не се озовете накрая в спешното. Ще ви разпознаят :)

Мария Николаева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *