Яяя......

Еньовденски видения

Публикувано

Беше едно сочно и вкусно лято, в което се бяхме изнесли в планината, за да наберем малко зелени шишарки за боров мед. Палатките ни бяха на края на гората, от където се спускаха ливади и поляни между рехави провлаци от букаци.
Луната беше нова и приличаше по-скоро на хилаво резенче лимон над чашата на долчинката, отколкото на класическото кълбо с лице в зенита, от което на девойките им се вдига естрогена.

Пийнахме, хапнахме – както правят всички гражданчета, озоваващи се в планината за празник. И заспахме. Десертът беше от ароматен и студен въздух, който вдишвахме на едри залъци без засищане.

Разсънихме се призори. Беше вече Еньовден и жените ни бяха с наточени желания да събират билки в халището на ливадите долу. Погледнах през комарника към съседите, а от тяхната мрежа две лица ми правеха опулени знаци да пазя тишина и ми сочеха с пръсти нанякъде. Остава и самодиви да видим – си рекох и обърнах лице. В нацъфтялата шир от всевъзможни цветове под нас играеха бели петна. Местеха се бавно на около метър над тревата.

След няколко секунди различих силуетите на сърни, които пасяха из пастела. Скоро до лицето ми се залепи и друго лице. Гледахме неми и тържествени. Докато десетината принцеси не се изнизаха бавно към гората.

След това се развидели. Розова зора, избледняване и прочее. За първи път изгревът не беше вълшебен. Слънцето се показа и поляните го аплодираха с разтворени венчелистчета. А ние още виждахме сърните….

Като истински гражданчета първо пихме кафе, разбира се. Никой не се наведе да събере поне няколко капки роса – да ги сложи на лицето си. Дори не помня дали имаше роса.
После жените понабраха някакви треви, но не посмяха да газят из поляната навътре, сякаш да не омачкат трапезата на сърните.

Говорихме си тихо, сякаш самодивите от нощта бяха легнали встрани от нас да спят.
Без много уговорки солидарно изоставихме плана за огън, за варене на шишарки и прочее дейности.
Бяхме взели повече отколкото очаквахме. Еньовденски сърни и сърнета дойдоха като от сънищата ни и направиха нощната си закуска пред лицата ни. Махнаха с опашки над белите си дупета и се стопиха в утрото.
Честитихме си празника с целувки и гледахме почти до обяд красотата пред нас.

Понякога вместо билки откъсваме цели картини от гората. И ги отнасяме за цял живот.

Честит празник!

Николай Илчевски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *