Яяя......

Есен…

Няма нищо по-хубаво от прехода на един сезон в друг и особено щом става дума за лято в есен.

Сякаш си седнал на два стола, но без лошите последствия за това като във всяка друга ситуация в живота.
Самият живот сякаш ти подпъхва под задника една по-широка възглавничка, за да ти е по-удобно и те подканя да се разположиш на двата стола долепени един до друг.

Седиш и наблюдаваш. Задължително редуваш някакво типично лятно питие с нещо всесезонно – например мента със спрайт и бира в паузите, докато чакаш кубчетата лед в камерата да се стегнат.
Въздухът е тежък, съвсем като за лято, но осите са по-лениви, по-безхаберни, няма я тази злост в прелитането им около изпотената чаша. Дюлите увиснали на крехките си дръжки пият сок и наедряват от лъчите на слънцето, но това слънце ги мами – кара ги да узряват и да сложат край на силата му след някоя и друга седмица.

Мравките обаче, за разлика от осите, забързано окупират всяко попаднало им и подходящо за зимен запас хранително парченце. Похода им е тревожен и трескав. Съвсем скоро ще населяват в унес обратната страна на земята.

Идва време за кафе. Но и кафето е друго – не за ободряване, а за приспиване на летния ентусиазъм и в помощ на плавното преминаване в друг режим за възприемане на света…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *