Искра Веселинова

Етюди

Вечерта е мека. Снегът, на който се порадвахме за един ден, се стопи напълно. Улицата е почти безлюдна. Приветливо светят прозорци. Небето сияе с някакво странно и красиво нощно сияние. Горе, невероятно високо и толкова далеч примигват червените очи на сателитите. Долу, необозримо ниско, кипят телевизионни страсти. Пършиви новини, изречени с изкуствените гласове на китайски играчки. Кухи думи, без мисъл, без чувство, без заряд. Много фон дьо тен по уморените безизразни лица на репортерките. Усещането, че си част от вселена, в която съжителстват толкова много красота и толкова много уродливост е изумително.

***

Селската женица е дошла в града, за да изкара някой мизерен лев към мизерната си пенсия. Облечена е вехто, но чисто и спретнато. Под шубичката се вижда дебела домашно плетена жилетка. Шапката и ръкавиците са от същата сива прежда и със същата плетка, която помня от детството си. Женицата си взима неуверено кафе от автомата и го подухва, както сигурно подухва в чашата с горещ чай с аромат на липа сутрин. До нозете ѝ има малка синя касетка, а в нея са наредени два-три буркана с мед, торбички с орехи и няколко шишета с вино. И терлици в различни големини и цветове- от големи като за мъжища, до мънички като орехови черупчици за сладки детски крачета.

***

От няколко дни стоя на следното изречение в книгата, която отчаяно се опитвам да прочета, но не ме оставят: „До наше време са се запазили два династични списъка, в които са изброени шумерските царе“. Какво се случва по- нататък, е обвито не само в мъглата на вековете, но и в друга мъгла:

Понеделник: Взимам книгата с любовно почитание, сядам удобно и от гевезелък си подпирам гърба с две дебели възглавнички. Ох! Едната възглавничка хапе. Гледай ти, това бил Чочо! Започваме да се мачкаме, да се борим и да се хапем. Забравяме за книгата.

Вторник: Боже, уморена съм като куче! Поглеждам книгата и с тежка въздишка заспивам в креслото.

Сряда: Даже не поглеждам книгата и заспивам в креслото.

Четвъртък: Сещам се за книгата. „Какво ще се яде?“ Уффф! Сервирам. Тъпчем се като талибани. Отсервирам. Заспивам в креслото.

Петък: Взимам книгата с любовно почитание и сядам удобно. Чочо ляга върху страниците и ме гледа собственически. Изсипвам го на земята. Той започва да гледа на пушилка и загризва показалеца на книгата. Започвам да го чеша под гушката. Двамата заспиваме в креслото.

Събота: Не знам, не знам…

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *