Искра Веселинова

Жената с огромния задник

 

Знам, че това е доста необичайно заглавие и разбира се, никой не го е очаквал от толкова фина душа като мен и затова сега дамите ахват и припадат, господата се поливат смаяно с питиетата си и само моят мъж поклаща мъдро глава, усмихва се многозначително и ме пита, уж между другото, дали, ако човек пречука жена си, ще му лепнат много години и дали има опасност да върнат смъртното наказание у нас. Аз пък, понеже съм нагла, само си кръстосвам краката наобратно и го фиксирам с усмивката на естествено превъзходство на жена, която току-що е сервирала вкусната вечеря, в която има и гъби с неясен произход и лека флуоресценция. Но ето,че пак се отплеснах,а исках да ви разкажа за жената с големия задник. Ама звучало грозно. Знам и без да ми го казвате. Но какво срамно пък има да наречеш нещата с истинските им имена? Старият Хашек би ме подкрепил с две ръце. Тази жена някога(като повечето жени), беше момиче. И винаги, дори в годините на най-красивото моминство, когато и най-грозноватото девойче все пак излъчва някакъв чар, присъщ на младостта, тя носеше зад себе си Задника и приличаше удивително на един бръмбар, именуван „Дупест Райко“, който има навика в ранни ранини да излиза от дупчицата си със задника напред. Не й се присмивам, в никакъв случай. Тя носи задник, а аз лице, увенчано от нос на римски император,при това носът преобладава,а също и нрав на убоден с вилица доберман. Всеки със съдбата си. Задникът очевидно е тежко наследство от яката селска жилка. Няма лошо. Но ето,че тази вечер, докато се тюхках в магазина,че съм си забравила списъка у нас и за всеки случай купих люти чушки,да се намират, тази жена и задникът й влязоха едновременно и малко страховито. Автоматичната врата заяде и се предаде с въздишка. Жената беше облечена прилично, с пола, която имаше хубава кройка и дължина над коляното, т.е. възможно най-неподходящата за Задника, защото го подчертаваше, оформяше, закръгляше, разстилаше от тук до Екватора и аз изпитах неистовото желание да намеря игла и да го убода или някак да го откача от собственичката му и да го търкулна като огромна топка. Не знам защо, жената ме погледна злобно. Задникът-също. И тук започна нещо странно, за което всъщност исках да ви разкажа. В него има мистика, тайни и загадки и необясними явления. Защото жената започна да ме преследва. Казвам ви го съвсем сериозно, никаква шега. Аз се запътих (естествено) към щанда с шоколадите, не за друго,ами ей така, да си опресня мисълта и да си спомня какво пишеше в списъка. С ловък финт жената ме изпревари и Задникът се разпростря пред мен във всички посоки. В миг си спомних за една особено отвратителна сантиментална картинка, претворена в гоблен от нечий болен ум. Беше някаква пастирка и май се казваше точно „Пастирката“. Това пастирско същество се разхождаше с потайната усмивка на малка лицемерка из едно огромно поле, из което Роналдо може да препуска на воля, докато се спъне в пърхаща пеперуда и падне за дузпа. Задникът страшно ми напомни за полето,а жената-за пастирката. Опитах се да ги заобиколя, но то е все едно да се опиташ пеша да заобиколиш Рила и Пирин и накрая случайни ловци да те намерят,брадясал като библейски патриарх, да си говориш сам до някой горски храст. Надничах оттук, надничах оттам-мярнах само тъжния взор на кравата Милка, който казваше:“Не ще преминеш, пътнико самотен, през тази необятна дива шир“. Тогава реших да огледам кашкавалите. Останах си с решението, защото Задникът със завидна бързина ми се изпречи отново. Зърнах някакъв кашкавал с надпис, започващ с „Пу…“ , но дали пишеше „пушен“ или „пукал“ така и не успях да разбера. Реших да бъда хитра. Невинно и глуповато се затирих към праховете за пране. Жената ми се изпречи като канара,а Задникът-досущ Сизифов камък, се търкулна и спря пред мен. Убедих се окончателно, че в това пречкане няма нищо случайно, че то не е просто досадно съвпадение, а подло, злонамерено деяние, плачещо за неуморна ръка и сплетени на плитка камшици. Добреее…Вие знаете,ама и аз знам. Обърнах се рязко на пети и се втурнах към хладилника с бирата, като, дордето се наемах като Юсеин Болт, си помислих:“Майната му на списъка, никой няма да възрази нищо,ако има повече бира“. Взех завоя на две гуми, хванах се за един пакет памперс,за да убия скоростта и О, УЖАС!-пред хладилника от североизток на югозапад се простираше Задникът!!! При това не просто се простираше, а се дупеше и се подрусваше. Покрусена, се облегнах на домакинските гъби и започнах да си вея с бутилка веро. Е,аз разбирам кога съм победена. С наведена глава се отправих към изхода. Жената и задникът ме задминаха победоносно и се отправиха към касата. Сега вече можех да пазарувам. Но така и не разбрах защо водихме тази мълчалива „дупеста“ война. Дори касиерката ни изгледа странно. През живота си досега съм водила всякакви войни, но такава не бях.

P.S.Подчертавам дебело,че историята е съвсем истинска, от тази вечер.
Искра

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *