Искра Веселинова

Жена с характер…или характерната жена

Може би сте забелязали, че в безспорно благородния ми и мил характер се промъкват известни металически нотки и лека властност. Разбира се, те са нищожни на общия прекрасен фон, но все пак, аз не съм човек, който няма да си признае недостатъците.
Животът ми сред не по-малко властни и инатливи особи от мъжки пол, лека-полека ме е превърнал в нещо като стоманена ръка, облечена в кадифена ръкавица. И понеже всяка жена ще се съгласи с мен, че мъжете са едни глупави инатливи магарета, които правят точно обратното на това, което им наредиш (исках да кажа ПОМОЛИШ), ми се наложи и на мен, пак, както на всяка жена, да изуча още от ранната си младост трудното изкуство на дипломацията, лавирането и хитрата интрига. Коварството стана моя втора природа и понякога действията ми са такива, че Макиавели би се гордял с мен с бащинската гордост на всеотдаен ментор. За да постигна това, към което съм се устремила с енергията и ентусиазма на ловна хрътка в тиха пролетна утрин, аз съм готова на всякакви маневри, обсадни действия, а ако нещата се закучат и някой от многобройните мъже у нас се дърпа и не ми изпълнява разпоредбите, тогава не се свеня да мина и към груба игра – заплахи, строене на обсадни машини, пълнене на казани с вряща смола, палене на „гръцки огън“, а ако и това не свърши работа – започвам да крещя и да обиждам, което, да си призная, е любимата ми част, защото умея да се карам като сергиджийка от пазара.
Най-интересна съм, когато искам съвет от възрастната част на мъжкото съсловие, състояща се от баща ми и мъжа ми. Естествено, съветът се иска само проформа и на мен и през ум не ми минава да ги послушам. Обичайно взимам средното аритметично от двата съвета, замислям се, казвам си: „А бе, я вървете на майната си!“ и си правя,каквото съм си наумила. Но идеята ми в молбата за акъл от Двамата Големи е следната (илюстрирам с пример):
Излизам на терасата и виждам,че небето е чисто като перла в короната на Нейно Величество, дъртата Елизабета. Не се усеща дори и бриз, въздухът е приятен и свеж, слънцето ласкаво припича, а най-близкият облак е с размерите на валмо памук и се намира някъде над Твърдица. Емо Чолаков предната вечер е казал в палав амфибрахий, че времето през идната седмица ще е прекрасно и ще вали само в петък следобед, над Скалистите планини. Знам всичко това, но поради вродената си склонност към злобен сарказъм, питам мило:
-Татко, ще тръгвам за работа, обаче се чудя, дали да си взема чадър?
-Задължително! – отсича безапелационно така попитаният мъдрец.
– Времето се разваля, усещам го(!). Облечи си нещо по-плътничко, ще застудее.
Подсмихвам се злобничко и разбира се, отивам на работа по тиара и монокини.
Някога, в глупавата ми младост, се доверявах искрено на подобни преценки и съвети. В резултат често се случваше хората да са по бански и да карат ролери, а аз, облечена като настинал ескимос, да размахвам камшика над шейната с хъскитата. Или да се прибера мокра до кости, с провиснала коса, в която има петдесет литра вода на квадратен сантиметър и с подгизнали до коленете крака, а хората наоколо палаво да размахват шарени чадъри и да джвакат в локвите с гумени ботуши.
Мъжът ми пък, след като го попитам нещо, първо надълго и нашироко ми обяснява колко малко акъл ми е дала майката Природа и как, ако зависеше от моя интелект, човечеството никога нямаше да направи онази крачка от кроманьонеца към хомо сапиенса и до ден-днешен щеше да я кара на грудки и ароматни треви. Накрая ми дава наистина добър съвет, но аз, обидена, веднага правя точно обратното.
Та, след като не съм послушала никого от двамата, се оттеглям много доволна, убедена, че съм на светлинни години далеч пред тях по ум и разум. В това е смисълът на искането на съвет. :) – изковаването на чувство за превъзходство.
Всекидневното единоборство с мъжете ми е дало много. Калило е характера ми. Научило ме е, че няма срамна лъжа. Например, ако в хладилника са останали две парчета торта, а ние в момента сме тримата, аз изяждам и двете парчета, защото не мога да разделя справедливо две на три. След това невинно и с красиво ококорени очи казвам на мъжете,че ТЕ са изяли тортата още предния ден. Научих се да отмъщавам чрез тайнствено изчезване на дистанционното вечерта на финала на Шампионската лига или странен солен вкус на кафето, внезапно изтичане на мастилото от химикала по новата риза (не че после не я пера пак аз), неприятно боцкане в чорапа (Я виж ти, трън! Откъде ли се е взел?) и мокрота в обувките.
Има и по-жестоки отмъщения, но тях няма да споделя, за да не му призлее на някого. Както е казал Сун Дзъ: „И тъй както водата не приема постоянна форма, така и във военното дело няма постоянни образци. Който е способен да изменя тактиката си според противника и така да постига победи, заслужава да бъде наречен божествен воин.“

Искра

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *