Искра Веселинова

Жените, които не ме понасят…

…са мнозинство.

Толкова години се разтъпквам по Майката Земя и не можах да се впиша в „женската“ среда. Много ми е трудно да общувам с жени. Когато ми се налага да го правя, се опитвам да се нагаждам, като водя предполагаемо интересни за тях разговори. Това лицемерие обаче се поддържа трудно и е много уморително, затова разговорът очаквано предава Богу дух.

Ако заговоря по теми, които наистина ме вълнуват, обикновено отсреща се разнася оглушително мълчание. А погледите са изумени, сякаш съм кацнала с лъскава кръгла машина и съм казала с грозен акцент:“Привет, земляни, на Марс наистина има живот“.

Общуването с мъже е много по- интересно, но те пък обикновено страдат от предразсъдъци и или се отнасят презрително към целия ми пол или решават, че ги „свалям“, а това е още по- дразнещият вариант. Много, много рядко реагират дружески и потича приятен разговор, като свеж поток.

И ето ме сега – примирила съм се с житейските факти, живея си, както аз си знам, пиша си, както аз си искам и както ми диктува душата. Но отнейде се появиха, не – изпълзяха гнусно някакви жени, които не могат да ми простят три неща:

1. Не се вписвам в личните им представи за жена.

2. Щом не се вписвам и си позволявам да говоря за това „невписване“, значи съм самомнителна глупава кучка. За каква се мисли тая мръхла, бе?

3. Техният любимец е проявил интерес към моите писания и ги е публикувал редом с неговите.

Е, това третото вече…Това вече означава пълен игнор, все едно ме няма или коментари, които да ми дадат да разбера, че трябва бързичко да си намеря мястото в строя.
„Не си ни интересна!“ е външното послание, а другото, скритото, няма дори да го обсъждам. Само ще го презра.

Винаги съм защитавала жените, макар и никога да не съм се чувствала истински и с чисто сърце, част от тях. Винаги съм си мислела, че сме по- добрият и по-милостивият пол. Светът обаче, незнайно как, взе, че се напълни с подли отровници, на които обявявам официално война и тя започва тук и сега. Дебело подчертавам за несведущите сред тази пасмина, че съм безпощадна и изключително жестока. Но нека да не слизам до типичното пък за мъжете мерене на пишките.

И накрая ще кажа – ще си пиша, каквото си искам, пък да ме чете, който ще. А която особа не може да ме понася, да излезе веднага от полога си…пардон – от дома си, да иде до най-близката жп-линия и да се метне – ако иска пред влака, ако иска зад влака, ако ли пък иска във влака и да отпътува към Дивия Запад, да го завладее и да отглежда едър рогат добитък.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *