Книги

Животът винаги е по-справедлив от смъртта

Хората, които ме познават знаят, че аз почти не пия алкохол. Много рядко и винаги с повод, ще гаврътна 15-20 грама нещо твърдо, колкото да се чукна, както е редно – за здраве, за наздраве и за живота.

Помня веднъж, на приятелско гости беше, като ми предложиха някаква люта ракия, а аз, за да не се изложа как хич ме няма в пиенето, смело казах да ми напълнят чашата до ръба, щото сега ще показвам как се пие ракия на екс, пък ако ще от люти чушки да е правена и въобще – как може така да ме подценяват.

Сайбията на тая ракия, знаейки много добре колко е серт, само се подсмихна, напълни чашата ми до ръба, както пожелах, даже остави малко от течността да „подлизне“ от нея, наля и на себе си една-две глътки и внимателно чукна своята чаша в моята. После се отдръпна на почтително разстояние предусещайки реакцията ми и каза – ПИЙ!

Пих. На екс. Беше някъде около сто и петдесет грама. Ако някога ми се наложи да избирам как да бъда убит бих избрал разчекването между четири коня, отколкото да бъда усмъртен от тази или подобна на нея ракия.
Имах чувството, че пия течна лава, която макар и да се стече бързо през гърлото ми, обходи внимателно всеки милиметър от хранопровода и всяко вкусово рецепторче и го изгори посредством малки клади запалени навсякъде из устата ми и по-надолу.
После се настани в стомаха ми и там вече накладе и подпали най-големият пожар известен в историята!

Изгарях. Мислех, че ще умра, но както е видно – не умрях.
И слава Богу! Иначе нямаше да ми се отдаде възможността да прочета „Да живееш нататък“ на Нарине Абгарян и да си припомня усещането да имаш, сякаш въглен в гърлото, който те прогаря отвътре и ти създава невероятна сензитивност.

31 истории. Трийсет и един бисера е написала Абгарян. Обработени, шлифовани и наслоени с мъка, болка, тъга, война, любов…и надежда.
Гърлото ми се сви още на първия, на втория стомаха, а нататък вече бях изтръпнал целия.
Няма какво да ви ги описвам всичките, както и да се разпростирам в търсенето на подходящите думи, за да разказвам нещо, което трябва да се прочете и съпреживее чрез емоцията и душата.

Моля се за едно – винаги и край всеки да има някой, който при нужда да го ръчка да живее нататък, така както това се случва в историите разказани от Нарине Абгарян.

Защото въпреки всичко, животът продължава и „Животът винаги е по-справедлив от смъртта. И трябва да вярваме в това. За да живеем нататък…“

Интервю с Нарине Абгарян и повече за нея и нейните книги, например ТУК!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *