Ше си праЙм кот си искам

Животът от нещата без обяснение

Аз някак си не мога да го възприема това!
Кое ли? Ще ви кажа.
Опитвам се да се промуша през петъчния трафик, който е затапен така, като да издирват половината избягал ловешки затвор. В тарапаната мен ме напсуваха триста-четиристотин пъти, аз върнах на всички реципрочни отговори и добавих минимум двеста в уравнението, една бабичка пуснах да се провре като нинджа уж между мен и тоя отпред, а то бабенцето толкоз дребно, че на тоя пред мен, ауспуха ли я издуха под предния ми мост, моята кола ли я засмука през въздушния филтър, ама бях готов да слизам да я диря, също както зимата повечето шофьори вдигат предния капак да проверят за някое заблудено котенце натикало се на топло до водната помпа на автомобила.
И поглеждам аз през прозореца да видя к’во става с пешеходеца, то бабето застанало до предна лява гума, ама едвам стига до подкалника и се озърта да не би някой от насрещното да я вземе за найлонова торбичка носена от вятъра и да я откара на предната си броня до крайното си местоназначение. Успокоявам се щом регистрирам локацията ѝ и посредством един здрав форсаж, за да я активизирам, както и спиране на колите отсреща с ръка ѝ осигурявам безопасното пресичане.
И така – карам си на полусъединител вече час и половина и тъкмо Вселената казва „Дзяк!“, заради което пътят изведнъж се отпушва и колоната потегля стабилно, когато полето, което периферното ми зрение покрива, е запълнено от един мъж, същинска канара! По потник (за да му се виждат бицепсите естествено, които пък могат да бъдат покорени единствено при щафетно изкачване от група алпинисти, предварително осигурени с базов лагер някъде около Nervus musculocutaneus), широк лоб, който би събрал върху себе си два стандартни отбора за игра на крикет всуе с конете, гръб с площ достатъчна да се прерисува връз него „Сътворението на света“ на Микеланджело в пълен мащаб и крачища като вековни секвои – застанеш ли в подножието им, ще е все едно да гледаш отдолу нагоре онова свещенно дърво гигант от филма „Аватар“, къде оня пръдльо, командващия инвазията срещу племето Оматикая го гръмна с взрив еквивалентен на три бомби като тая над Хирошима.
Стралище братя и сестри беше тоя момък – сигурно от летището се съобразяват с излизането му по улиците и в часовете му за разходка полетите над Варна се преустановяват поради незаобиколяемостта на препятствието, което би им създал.
Фиксирам го аз (не че има как да не го забележиш), и от една друга подробност извън описанието на това добиче, но все пак в контекста, инстинктивно набивам спирачка и ебавам майката на трафика, като милиардите коли зад мен се принуждават да се съобразят с моята мобилна неподвижност и също спират.
Приятели, това огромно животно, от вида на което сам Голиат би се насрал от страх и би се самоубил посредством изстрел в главата от упор с прашката на Давид, води на каишка една от онези простотии, дето биолозите са им дали името „Мини пинчер“, а всеки нормален човек извън определението „Руса кифла отдала анатомията си под аренда на грозен, дебел, но богат чичо“ нарича – „Пискливо лаеща хуйня“.
Това тъпо животно, незнайно защо причислено към семейството на кучетата, ако бъде поставено до новородено и недоносено бебе пак би изглеждало като плюнка, а до този мутант е направо като лайното на хлебарка в зала 1 на НДК – никакъв шанс да бъде отразено!
Ако великанът е бос и тая космата отломка попадне между пръстите на краката му – забравете, че някога ще бъде намерена!
И този нечовек, с размерите и силата сам да пренесе Делян Пеевски от единия край на Китайската стена до другия без почивка, разхожда кученце, което би могло да бъде кучката за секс игри на всяка по-охранена бълха!?!?
Е, аз някак си не мога да го възприема това!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *