Аз някак си не мога да го възприема това!
Кое ли? Ще ви кажа.
Опитвам се да се промуша през петъчния трафик, който е затапен така, като да издирват половината избягал ловешки затвор. В тарапаната мен ме напсуваха триста-четиристотин пъти, аз върнах на всички реципрочни отговори и добавих минимум двеста в уравнението, една бабичка пуснах да се провре като нинджа уж между мен и тоя отпред, а то бабенцето толкоз дребно, че на тоя пред мен, ауспуха ли я издуха под предния ми мост, моята кола ли я засмука през въздушния филтър, ама бях готов да слизам да я диря, също както зимата повечето шофьори вдигат предния капак да проверят за някое заблудено котенце натикало се на топло до водната помпа на автомобила.
И поглеждам аз през прозореца да видя к’во става с пешеходеца, то бабето застанало до предна лява гума, ама едвам стига до подкалника и се озърта да не би някой от насрещното да я вземе за найлонова торбичка носена от вятъра и да я откара на предната си броня до крайното си местоназначение. Успокоявам се щом регистрирам локацията ѝ и посредством един здрав форсаж, за да я активизирам, както и спиране на колите отсреща с ръка ѝ осигурявам безопасното пресичане.
И така – карам си на полусъединител вече час и половина и тъкмо Вселената казва „Дзяк!“, заради което пътят изведнъж се отпушва и колоната потегля стабилно, когато полето, което периферното ми зрение покрива, е запълнено от един мъж, същинска канара! По потник (за да му се виждат бицепсите естествено, които пък могат да бъдат покорени единствено при щафетно изкачване от група алпинисти, предварително осигурени с базов лагер някъде около Nervus musculocutaneus), широк лоб, който би събрал върху себе си два стандартни отбора за игра на крикет всуе с конете, гръб с площ достатъчна да се прерисува връз него „Сътворението на света“ на Микеланджело в пълен мащаб и крачища като вековни секвои – застанеш ли в подножието им, ще е все едно да гледаш отдолу нагоре онова свещенно дърво гигант от филма „Аватар“, къде оня пръдльо, командващия инвазията срещу племето Оматикая го гръмна с взрив еквивалентен на три бомби като тая над Хирошима.
Стралище братя и сестри беше тоя момък – сигурно от летището се съобразяват с излизането му по улиците и в часовете му за разходка полетите над Варна се преустановяват поради незаобиколяемостта на препятствието, което би им създал.
Фиксирам го аз (не че има как да не го забележиш), и от една друга подробност извън описанието на това добиче, но все пак в контекста, инстинктивно набивам спирачка и ебавам майката на трафика, като милиардите коли зад мен се принуждават да се съобразят с моята мобилна неподвижност и също спират.
Приятели, това огромно животно, от вида на което сам Голиат би се насрал от страх и би се самоубил посредством изстрел в главата от упор с прашката на Давид, води на каишка една от онези простотии, дето биолозите са им дали името „Мини пинчер“, а всеки нормален човек извън определението „Руса кифла отдала анатомията си под аренда на грозен, дебел, но богат чичо“ нарича – „Пискливо лаеща хуйня“.
Това тъпо животно, незнайно защо причислено към семейството на кучетата, ако бъде поставено до новородено и недоносено бебе пак би изглеждало като плюнка, а до този мутант е направо като лайното на хлебарка в зала 1 на НДК – никакъв шанс да бъде отразено!
Ако великанът е бос и тая космата отломка попадне между пръстите на краката му – забравете, че някога ще бъде намерена!
И този нечовек, с размерите и силата сам да пренесе Делян Пеевски от единия край на Китайската стена до другия без почивка, разхожда кученце, което би могло да бъде кучката за секс игри на всяка по-охранена бълха!?!?
Е, аз някак си не мога да го възприема това!!!