Яяя......

Живот в стисната шепа

Разказаха ми история, която не ми дава мира.
Жена, която работи в офис. Успешна е, кариера и всичко останало. На бюрото си държала снимка на мъж – съпругът й. Понякога я канели на женски събирания, но си тръгвала по-рано, за да прибере сина си от детска градина. Много от колежките ѝ завиждали. Била успешна и със семейството, което те нямали. Макар и да не знаели много за нея. В един момент се разболяла, отишла си само за няколко месеца. От рак. На погребението колегите изказвали съболезнования на мъжа, когото познали от снимката на бюрото ѝ. А той приемал с лека почуда. Защото бил женен, но за друга. А онази жена си измислила всичко. Цялото това семейство с най-добрия си приятел и дори детето, което той имал. Била дотолкова самотна, че не искала на никого да признае.
„И разбираш ли, заклех се да се влюбя, да не съм сама и да прозвънявам приятелите ми и да ги питам как са“, разказва ми моята приятелка, която не бях чувала отдавна и не бях питала как е…

Maria Nikolaeva

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *