Яяя......

Задушница

Публикувано

Ето това, което ми се случи, ме кара да се усмихвам цял ден. Напук на отровата, която се лее напоследък отвсякъде.

На пазара до нас мъничък дядо, който много прилича на татко Джепето от рисунките на Карло Колоди, е извадил три кашона с книги. Гледа ме как машинално се ровя в тях и казва – изберете си една, ще ви я подаря! Аз вече съм се хванала за Удхаус, защото е смешен и лечебен и точно от това имам нужда сега, но той сякаш ме пляска през ръцете и отсича – не, чакайте, аз ще избера книгата за вас.

Почва да рови в друг кашон на земята и вади „Сто години самота“, почиства я с ръкава на жилетката си и ми я подава – ето, тази!

И ми подарява историята си – книгите били на брат му, който починал. Бил сам, без жена и деца. И дядото, този странен мъдрец от пазара в „Красна поляна“ решил да подари част от книгите му на други хора. Защото в неделя е Задушница и така те щели да го поменат, докато четат книгите и докосват страниците. За два дни раздал половината библиотека на брат си.

Защо точно Маркес, осмелявам се да попитам накрая. Жадна си, отсича дядото и махва с ръка, сякаш сеансът е свършил. Бях си тръгнала, но се обърнах няколко пъти, сигурна, че дядото с книгите в кашони за Задушница просто се е дематериализирал в друг свят.

И така, цял ден се сещам за него. Дори не ми пука дали историята му не е измислена или той пък е просто кварталният луд. Докосвах книгата и ми беше хубаво.

Мария Николаева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *