Ше си праЙм кот си искам

Заек за вечеря…

– Ало, казвай набързо, че имам работа!
– Тииии…кога шса прибереш довечера?
– Що?
– Питам.
– Ей така, в два и двайсе си питаш, а?
– Ко, не може ли?
– Може бе, ма ако си ми приготвил шес кубика дърва – брой ме емигрант.
– Не, беееее…
– Да, беееееее…
– Глей ся..
– Много внимавай какви ше са следващите ти думи, отворил съм сайта на нискотарифните авиокомпании, а паспортът ми е валиден.
– Споко де! Начи, сещаш ли са преди години, като забрайх вратичката между мъжките и женските зайци отворена и те си организираха дива оргия?
– Такааааа…сещам се..
(не затварям раздел „резервации“, щото това може да е финт и всичко пак да си избие към незнайно какво количество дърва за прибиране)
– И спомняш ли си как месец по-късно, всяка сутрин аз ходех с метлата да мета мъртви зайчета в продължение на една седмица?
(мъртви, защото гореспоменатите бяха братя и сестри, а кръвосмешението при зайците най-често води до мъртвороден плод)
– Ако пак си свършил тая работа, опраяй са!
– Кротко де, не е това.
– Оф, стига увърта! Ае избирай си писта за кацане и кацай, щото още малко и ше получиш първата ми картичка от чужбина. Райънеър имат чудна оферта за Франция…
– Ми, изтървах единия от мъжките зайци на двора и направо не ми се мисли, ако докопа някоя кокошка кви ше ги мъдрим – тряа звъним или в медиите или в цирка! Аре ела си по-навреме да го фанеш, щото тая гад не дава да го доближа и така съм му набрал, че аз точа ножа, а майка ти бели дребен лук.
– Към седем или шси дойда или щи звънна от Париж!
(излъгах – паспортът ми е изтекъл преди година, иначе вече да си пия кафето с Ветко Арабаджиев и оная кикимора жена му някъде на Лазурния бряг, ама пак не е зле – печеното заешко си е печено заешко…у-ля-ля, ние всички тука парле ву франсе нале..)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *