Виктория Тинтерова

Зазиданата стая

Публикувано

Не ми  се занимава с телевизии, политици, журналисти и всякакви типове, които вгорчиха на всинца ни кефа от вдишването и издишването, магията на живота…и се заех с приятни и полезни неща, като да изпрахосмуча и да сменя чаршафите…

Едно време, когато баба ми  сменяше чаршафите, си беше събитие.

– Аааа, не мога, ще сменям чаршафите – казваше на Ножарова, когато Ножарова я канеше по телефона да пият сутрешното кафе с леблебия.

Ножарова беше най-близката приятелка на баба. Живееше на втория етаж, в апартамент като нашия. Сградата е била разрушена наполовина от бомбардировките през 43-та и възстановена чак през 54-та. Нашата половина.

Ножарова не е могла да си възстанови целият апартамент, та имаше у тях една зазидана стая. Винаги, когато ходех с баба у тях, ужасно ме беше страх от тази стая. Представях си, че вътре живеят всички страхотии на света – злата мащеха на Снежанка, къртът, дето иска да се ожени за Малечка Палечка, поне едно-две зли джуджета…. зелената ръка, която нощем свири на пианото, бе въобще – ужас. То, като си помислиш, какво може да живее в зазидана стая?

Самата Ножарова беше изключително симпатична и мила жена. Дребничка, белокоса, с много бяло лице и с изумително сини, живи очи. Винаги беше много елегантна и сякаш светеше от чистота. Говореше тихо, с тънък, почти детски гласец. Нямаше мъж, не помня защо. Живееше със сина си Тотко. Стар ерген и престар човек, според мен, на окло 35-40 години. Убедена бях, че той храни ужасите в зазиданата стая по някакъв магьоснически начин.

И Тотко и Ножарова много ме обичаха, но аз така се панирах около тях, че сигурно затова ставах особено кротка и послушна и не шавах от стола и на стола. Услушвах се внимателно, пък дано чуя някой стон иззад стената на зазиданата стая….. А като минавах покрай тяхната врата, че ние живеехме на петия етаж, се опитвах да прелитам тихо, като бухал в нощта. Даже си изяждах всичко, с което Ножарова ме черпеше. И сутляш. ..

По едно време разбрах, чрез подслушване, че Ножарова е имала брат, лекар в СССР, изчезнал по времето на Сталин. Подозираха, че е пратен в лагер. Е това ме довърши – този изчезнал брат съвсем допълваше образа на странната, зазидана стая, даже по едно време бях убедена, че е там, вътре. Не сутляш, камъни да ми беше поднасяла Ножарова, камъни щях да ям…. и дори зелен боб.

Да не мислите, че смених чаршафите…. Не, седнах, спомних си това, поплаках си и реших да ви разкажа за Ножарова и Тотко и техният вълшебен апартамент. И двама са вече покойници. Да почиват в мир, благодаря им за вълшебствата, с които ме дариха и  за които те дори не подозираха.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *