Искра Веселинова

Запушената мивка

Публикувано

– Тая мивка ПАК е запушена! – казвам обвинително, без да визирам някого конкретно, но все пак интонационно го докарвам така, че всички да се почувстват виновни и да гледат гузно. Разбира се, знам много добре, че вероятната причина за поредното запушване е, че докато мих ориза за пилето, някак изсипах половината в канала. Това ми е ясно, но да пукна, ако стане ясно и на другите. Затова продължавам да изглеждам злобна и обвинителна – нещо като главен прокурор в американски съдебен сериал.

Забелязвам, че татко се стяга и се опитва да се слее с дамаската на креслото. Много добре! Оглеждам внимателно мъжа ми. Той не трепва. Обаче ръката му, която държи обелена ябълка, започва леко да вибрира, като в начален стадий на Паркинсон. Отлично! Сумтя още известно време на прага и пробивам дупки в челата им с поглед, после се отнасям към кухнята.

Навирам се в шкафа под мивката и започвам да мачкам и усуквам гъвкавата джаджа, играеща ролята на тръба. Надничам горе. Нищо. Пак се надупвам и започвам да псувам цветисто. Обичам да псувам, това ми дарява щастие и покой! Псувните са нещо от рода на:“Да ти *** майката кривокрака, и не само кривокрака, ами уродлива, тумбеста, мръсна! И баща ти – тоя глупав глупак, изрод, кикимор и дебелогъзник! И леля ти…“ и т.н., картинката ви е ясна. Псувните са благ мехлем за душата, но уви, не отпушват мивки.

Разглобявам един химикал. Вадя пълнителя, оплесквам се с мастило, продължавам да псувам и започвам да ровя в решетката на мивката. Оризът се предава и с тиха въздишка се оттича в канала. Измивам си ръцете два пъти с обикновен сапун, един път с антибактериален, два пъти с веро и накрая ги обтривам хубаво с конска доза от любимата ракия на мъжа ми.

Така, дотук добре. Какво да забъркам още? Чочо решава да ми помогне и след като трудолюбиво се е напъвал в сандъчето и е ровил като за световно, донася на лапата си трошичка от пясъка и я тръсва на клавиатурата. Надавам вик на планински орел, видял, че любимата му се е оставила някакъв тумбест домашен петел да я качи. Чочо офейква с присвити уши. Мъжът ми се преструва на заспал. Татко го няма, но дамаската е подозрително издута и май диша. Не за дълго, не за дълго…

Грабвам прахосмукачката, скривам се в коридора и зачаквам анемичният филм, който мъжете гледат, да достигне кулминацията си и точно в момента, когато двучленната публика е затаила дъх, аз нахлувам с победоносно изражение, рев на мотор и писък на маркуч, опитващ се да преглътне случаен чорап.

– Не сега! – виква татко, но има много здраве! Яд ме е на него още от ранния следобед, когато люто ме обиди и сега, сега е моментът на отмъщението. Правя се, че не чувам протестите му и изключвам звука на телевизора, после заставам пред екрана и започвам да мета със скоростта на охлюв – флегматик. Татко се опитва да наднича оттук-оттам, но аз тая снага като планински дъб не съм я отглеждала току тъй! Както се казва – на ширина съм като някой от биковете, които са пазели храма в Ниневия, на височина мязам на Байкушевата мура, ха, надничай де, ха, да те видим!

Изключвам прахосмукачката точно на секундата, когато изчезва и последният надпис: „Дис моушън пикчър дъра- бъра…“

Сядам уморено и се замислям дълбоко. Какво още, какво още?! Изведнъж ме озарява радостно предчувствие. След малко започват новините. Отлично, даже много добре! Отварям личния си шкаф с нещица и инструменти, на половината от които не знам предназначението и започвам да изсипвам – синя свещ, електрическа крушка без фасунга, канап, лустер-клема, изолирбанд, стар развален джойстик и лилав осемнадесетсантиметров цип. Чудесно, чудесно! Остава да започнат новините.

P.S. Сетих се, че причината да съм люто обидена на баща ми, остана неизяснена. Сега ще ви я изясня. В страничката „Старият Сливен в албуми“ има една снимка от далечния триаски период, когато бях в шести клас. На снимката съм сладка, малка, невинна и миловидно съм наклонила главица на една страна. Показах я на баща ми, а той гадно каза: „Да, познах те веднага – същата нагла(?) физиономия“. Нали разбирате, че той ритуално словесно се самоуби с тази реплика?! Ще го накарам да съжалява, и още как!

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *