Ше си праЙм кот си искам

За Великден като велик и като ден

Публикувано

Офф, много ме натоварват тези християнски календари. Полазила ме е една дилема. На мен не ми е Великден, но на съседите им е Великденско. Имам два пълни коша пране, цветя за пресаждане, прозорци трябва да бърша…а, празничните почивни дни на колегите по религия можех да оползотворя за решаване на тези битови задължения.

Уви! От два часа киризя по прозорците и чакам поне някой от многобройните атеисти по тези ширини, да си развее чаршафите и гащурята по простира… Не, и не! Всички вкупом станаха католици.

От една страна си викам, ве, я, не се задълбочавай, Алено – вземи си пръстта, ножиците, саксиите, спрейовете, хартиите, прането, и марш на балкона да вършиш работа. От друга си казвам, не, ще суша в сушилнята 100 часа, нищо че навън е двайс градуса и всичко ще изсъхне за час. Ще си постеля найлони в кухнята и тихичко ще си пресаждам там, нищо, че ще потъна в пръст до колене. Прозорците ще ги избърша другия месец, все още виждам размазано съседната кооперация през тях, това е добър знак.

И изобщо, в тези бурни времена, човек трябва много да внимава, за да не засегне нечии възгледи, Вяра, безверие. Не може цяло село да е посветено във факта, че не съм по-малко християнка (кат ти кажат, че сестра ти е лека жена – иди обяснявай, че нямаш сестра), просто следвам друг календар, по който Христос е все още жив, а скръбта, покаянието и веселието съпровождащо Възкресението, предстоят след седмица, на другата половина от християнския свят. И след двата Великдена, кажи-речи половината човечество, така, покаяно, пречистено, по-добро, осъзнато,..

Ех, какъв живот ще настъпи приятели… Представяте ли си? Аз не.

Алена Велчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *