Яяя......

За децата, феите, вярата и вълшебството

Приятелка ми подари чудно красива история. За децата, феите, вярата и вълшебството. Някак си през целия ден приказката от нейното детството ме гъделичкаше и аз събрах думите ѝ късче по късче…

***

„Когато бях малко момиченце, моят любим братовчед измисли игра на феи. Той правеше така – измисляш ни игри. И ние двете със сестра ми прекарвахме вълшебни дни на село. Наистина имаше магия в тези дни.

Та. Играта беше за феи, рисуваше едни малки квадратни картончета с женски лица – това бяха феите, добри и лоши и ги криеше в градината на баба, правеше го тайно. Преди да започнем да търсим феите, имаше училище за феи. И двете със сестра ми преминахме обучение – как да разпознаваме феите. Кои са добрите и кои лошите.

Главната фея беше Фея Добротворка. Имаше още – Ягодова фея, Измамна Ягодова фея, Фея Кокиче.. На едно табло, точно като в класна стая, ни преподаваше, обясняваше какви са им особеностите и правилата на играта. След обучението ни пускаше и ние като едни бръмбъри плъзвахме из градината на баба, да търсим картончета.

Рисуваше лошите по-хубави от добрите, обичаше да го прави. Целта на играта беше да събереш колкото се може повече добри феи.
Ако намериш лоша фея, трябваше да я скъсаш, а той ги рисуваше толкова красиви, сърце да не ти даде да скъсаш картончето… Аз имах проблем с късането на лошите, толкова бяха красиви.

Мисля си и все ми изниква като визуален спомен, как се хили и яде пържено кюфте на двора, и се е подпрял на парапета на стълбата, и се смее, и ми казва – „Гъбооо…“

***

Та ето такива приказни истории ми подаряват понякога хората и ме карат да вярвам, че вълшебствата наистина съществуват. Приказни хора, които живеят сред нас….

Мария Николаева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *