Искра Веселинова

За изкуството и театъра след Световния ден на отвореното писмо

Публикувано

„Националните театри не са заведения, в които се печелят пари или дето се заглавиква публиката с безцелни и безсмислени удоволствия. Това са културни учреждения, за които се само харчи като за университета, библиотеките и училищата. Изобщо, целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура… Театърът е висш културен институт, най-висшият за живота на художественото слово на един народ. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра.“
Пенчо Славейков

Подтикната, признавам – от нездраво любопитство, прочетох преди няколко часа прословутото писмо на Камен Донев. От тук насетне ще го именувам Писмото, за улеснение на читателя, но най-вече – за мое собствено.

Видях, че около Писмото се завихря скандал, който прескача, традиционно за нашия мил манталитет, предшестващия го дебат.

При нас няма първоначален спор, който, ставайки неразрешим, да прерасне по естествен път в един хубав, хармоничен бой. Ние започваме с боя и уталожваме страстите в заглъхващ спор. Нещо като отглас от битката. И тъй, моето нездраво любопитство ме отведе до Писмото и, казвам с ръка на сърцето – по-добре да не ме беше отвело.

Отдавна не бях чела нещо толкова самомнително, колкото това Писмо. Да ви призная, никак не ме интересува и какво е предисловието му и кое точно е довело Камен Донев до това изстъпление върху белия лист. Каквато и да е причината, резултатът е плачевен. Актьори като Камен Донев снижиха рязко летвата на театралното изкуство, превърнаха го в бръщолевене, в надвикване по сцената, в евтина ситуационна комедия. Хуморът, който трябва да служи на по-голяма цел, при Камен Донев отдавна се е превърнал в самоцел.

Намирам удивителна прилика между Донев и Димитър Рачков. Какъвто и талант да са имали те двамата, той е удавен в дълбокото на селската вечеринка, на читалищната самодейност и още по-лошо – на мутренско-сватбарското веселие срещу хубав хонорар.

Разбираемо е, че наистина качественият театър може да бъде разбран и оценен по достойнство от малцина естети. Бурлеската е смилаема за простонародния вкус, но това не е повод за гордост за никой театрал.

Мога само да се надявам, че Камен Донев е бил безпаметно пиян, докато е писал Писмото. Иначе грозният език в него получава друго, много по-лошо обяснение.

Винаги съм била твърдо убедена, че изкуството не е за широките маси. То трябва да бъде по- скоро елитарно. Не хората на изкуството трябва да „слязат“ при народа. Народът трябва да се „качи“ до тяхното ниво. Другото е халтура.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *